Целта на настоящата курсова работа е разработване на план за повишаване равнището на мотивация за учене у студентите в българските висши учебни заведения и съответно повишаване на качеството на образованието като цяло. За ефективното осъществяване на тази цел, ще работим по следната схема:

1.      Преглед на основните характеристики на понятието “мотивация”

2.      Преглед на някои от теориите за мотивацията и методите за нейното повишаване

3.      Проучване на мотивите за учене сред студентите и академичните им резултати

4.      Разработване на стратегии за повишаване мотивацията за учене

5.      Заключение

Що е мотивация?

Най-общо, мотивацията се определя като вътрешен процес, който активира, насочва и поддържа поведението на даден индивид в течение на времето. Мотивацията включва целева насоченост на поведението, тя е условие на индивида, а не на околната среда. Важен аспект на мотивацията е получаването на пряка и интензивна връзка между целенасочените действия и крайните резултати. Постигнатите резултати имат субективно значение и психологическа ценност за човека - в противен случай те губят силата си на активни мотиватори. Мотивацията за учене се отнася до вътрешните състояния, които осигуряват мотивационна енергия по посока на реализирането на конкретно поведение и постигането на предварително поставени цели в процеса на обучение. Мотивацията за учене се дефинира в термините на цели, които насочват или подтикват учащите се към постигането им чрез идентифицирането на мотивационната сила на  предхождащите събития или чрез детерминирането на мотивационните значения на фактическите или когнитивно представените резултати. Изключително важен аспект на мотивацията за учене е получаването на пряка и адекватна обратна връзка в процеса на обучение между целенасочените действия, качеството и особеностите на получаваните резултати. По този начин се постигат резултати, които имат психологическа значимост и действат като активни мотиватори по посока на извършването на учебната дейност с още по-голямо упорство и настойчивост. Правилното и целесъобразно организиране на процеса на учене благоприятства за изграждането на положителна мотивация за учене, за развитието на познавателни интереси, които веднъж формирани, се превръщат в действени вътрешни фактори за подобряване на качеството и ефективността на учебната дейност.

Мотивацията за учене може да се разглежда едновременно и като генерална черта на личността, и като състояние, обусловено от ситуацията. Тя включва различни мотиви за учене. Те са преди всичко осъзнати вътрешни подбуди, по силата на които се полагат усилия за усвояване на знания, за формиране на умения и за качествено изпълнение на учебната дейност. Мотивите за учене се детерминират чрез насочеността към знанията в качествдото им на непосредствени вътрешни подбудители към активност и чрез равнището на личната удовлетвореност от участието в познавателната дейност. Те отразяват общото положително емоционално отношение към процеса на учене и обуславят стремежа към проникване в същността на изучаваните явления на фона на своевременното преодоляване на трудностите и напрежението чрез стремежа за непрекъснато личностно самоусъвършенстване. Повишаването на равнището на мотивацията за учене влияе позитивно върху личната удовлетвореност от постиженията, обуславя ниското равнище на тревожност и отразява постоянните усилия за своевременно преодоляване на страха от провал в процеса на обучението. Мотивацията за учене стимулира качеството и интензивността на когнитивната дейност по посока на постигането на предварително формулираните цели, усвояване на нови знания и умения, използването на адекватни стратегии за постигане на високи академични резултати в процеса на обучение.

Теории за мотивацията

Според поведенческата теория за ученето основен източник на мотивацията за учене е външното подкрепление. Съществените фактори, които влияят върху формирането на конкретното поведене се интерпретират в термините на награди и стратегии за избягване на наказанията. Подчертава се, че изключително важен момент в процеса на учене е своевременното подаване на обратна връзка, която ориентира индивидите в постигнатите от тях учебни резултати.

През 50-60-те години и с “когнитивната революция” през 70-80-те години на ХХ век акцентът в научно-изследователските проучвания на мотивацията за учене пада върху индивидуално-личностовите особености на когнитивното функциониране, поведението на индивидите, техните вярвания, убеждения и атрибуции. Важните мотивационни фактори, влияещи върху процеса на обучение, не се измерват вече само в термините на награди и наказания. Мотивационните процеси влияят върху придобиването, пренасянето и използването на знания и умения в процеса на обучение.

В други съвременни изследвания върху мотивацията и постиженията са диференцирани две контрастиращи групи цели за постижения – цели, насочени към решаване на учебните задачи, и цели, насочени към развитието на индивидуалните способности. Учащите се, които са насочени към развитието на собствения си интелектуален потенциал, са заети с постигането на успех и с това дали другите ги оценяват като достатъчно способни или не. Обратно, когато учащите се са насочени към самите задачи, целта е да се постигне задълбочено разбиране на учебния материал, да се формират адекватни умения и да се свърши успешно започнатата работа, която се възприема като особено предизвикателна. Ученето се възприема от тези учащи се като особено ценен момент в индивидуалното развитие, а постигането на майсторство в изпълнението, е пряко обусловено от положените усилия и усърдна работа.

В съвременните мотивационни изследвания се посочва, че релевантната, своевременна и адекватна обратна връзка, е изключително важна за качеството и ефективността на учебния процес. Чрез нея индивидите могат да преценят кога и до каква степен са постигнали предварително формулираните цели и са отбелязали успех и напредък. Това води до повишаване на равнището на личната удовлетвореност, на компетентността и по-голяма увереност при дефинирането на бъдещи цели. Обратната връзка, подчертаваща постигнатия личен прогрес в процеса на обучение, е изключително ефективна и стимулира индивидуално-личностното развитие. Обратната връзка подчертава и стимулира индивидуалната самоувереност, насърчава аналитичното и критическо мислен, подобрява изпълнението на дейността и води до постигането на  по-високи  резултати в процеса на обучение.

Мотиви за учене сред студентите

Като цяло може да се каже, че равнището на мотивация за учене сред студентите е сравнително високо. Самият факт, че са положили наистина немалко усилия, за да се справят успешно с кандидатстудентските изпити и да изкарат достатъчно високи оценки, за да ги приемат в желаната специалност, както и фактът, че висшето образование далеч не е задължително, говорят много за желанието на българските студенти да учат. Вследствие на лични наблюдения, разговори с множество студенти и проведена анкета в Интернет, мога да твърдя, че почти всички първокурсници прекрачват прага на университета с големи амбиции, силна мотивация за постижения и воля за успех. Какво се случва обаче по-нататък? Дори и без да сме специалисти, можем да забележим как след първата година ентусиазмът и мотивацията силно спадат – дори само като наблюдаваме прогресивното намаляване на посещаващите лекциите и семинарните занятия в течение на семестрите и общия спад на академичната успеваемост. Какви са причините за тази тенденция? За да открием отговора на този въпрос, трябва първо да си отговорим на въпроса – кое всъщност кара студентите да учат.

За много голяма част от младите хора в България висшето образование е единственият възможен път за успешна самореализация на пазара на труда. Основният им мотив за учене е евентуалното високо заплащане, тоест – материалното подкрепление. Повечето от студентите обаче поради недостига на финансови средства, започват работа още от средата на първи курс – което логично води до спад на мотивацията за учене. Освен това, студентът може да получава доста високо заплащане за недотам квалифициран труд и съвсем естествено да си зададе въпроса “Защо да продължавам да уча, след като сега ми плащат по-добре, отколкото ще ми плащат, когато завърша?”

От друга страна, това са само част от причините за спада на мотивацията за учене. Повечето от студентите започват следването си с много високи очаквания относно бъдещите преподаватели, качеството на обучение и евентуалните възможности за квалификация. И това е съвсем нормално предвид високите критерии на кандидатстудентските изпити. Какво се случва обаче? Оказва се, че университетът далеч не е това, което са си представяли. Качеството на обучение е лошо, преподавателите гледат работата си през пръсти, изискванията са силно занижени. Последствията – разочарование и липса на всякакво желание за учене.

Какво може да се направи, за да се повиши мотивацията за учене сред студентите?

На първо място, което всъщност е най-важното – трябва да се вземат мерки за съхраняване и повишаване на интереса на учащите се към академичната дейност. Как може да стане това?

От изключителна важност е своевременната обратна връзка – студент – преподавател. За съжаление, много малко са понастоящем преподавателите, котито не гледат на аудиторията като на публика, пред която трябва да се изявят, а се включват в активен диалог със студентите, задават им въпроси, обсъждат неясните моменти и като цяло създават една творческа атмосфера за работа и учене. Когато преподавателят не се стреми да задържи вниманието на студентите като се обръща към тях, те се разсейват, губят интерес, записват механично и накрая съвсем основателно се питат “Уф, защо ли изобщо дойдох днес, какъв беше смисълът?” И действително, ползата от една такава “лекция” е минимална. Необходимо е преподавателите във висшите учебни заведения сериозно да преосмислят стила си на обучение и така да се каже, “да вкарат малко живот” в лекциите си. Учебната работа трябва да бъде едно малко предизвикателство, учебните задачи да са автентични и реални, защото само тогава предизвикват заслужен познавателен интерес у учащите се. Изключително важно за поддържането на високо равнище на мотивацията за учене е изграждането и подчертаването на идентичността на всеки един студент в качеството му на активно участващ в обучението. А не да се гледа на студентите като на някаква “обща маса”, подлежаща на манипулации.

Друг много важен източник за повишаване на мотивацията за учене у студентите е добрата материална база и добрите условия за учебна дейност. За съжаление, по тези показатели изобщо не можем да се сравняваме с развитите европейски страни. Трудностите в намирането на информация, свързани с липсата на достатъчно източници в библиотеките и затруднения достъп до Световната информационна мрежа Internet могат да се окажат сериозно препятствие и силно да понижат мотивацията за учене на студентите. Освен това, тук се включват лошите битови условия в Студентски град, липсата на достатъчно жизнено пространство и подходяща атмосфера за учебна дейност допълнително потискат студентите и снижават мотивацията им за учене. Необходимо е да се обърне внимание върху повишаването на качеството на материално-битовите условия, влагането на средства за ремонтни работи и закупуването на техника и книги, за да имат българските студенти една подходяща среда, в която безпроблемно да могат да учат и да развиват способностите си.

Заключение:

Повишаването на мотивацията за учене всъщност е една нелека задача, чието успешно изпълнение не зависи само от външните фактори. От голямо значение са и личният стремеж към самоусъвършенстане на всеки едни студент, люботството, творческото мислене, оптимистичният поглед към живота. Всеки сам за себе си трябва да открие своя път, своя смисъл, за да си отговори на вечния въпрос “Кой съм аз и какво искам да постигна в живота си?”

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.      Славин Р., Педагогическа психология, Наука и изкуство, С., 2004

2.      Цветкова Й., Мотивационна и когнитивна регулация на ученето, Лик, С., 2001