Много от особеностите, които се свързват с определени психически и поведенчески разстройства биха могли да се наблюдават в различни варианти при съвсем здрави личности като в този случай те нямат крайната, повтаряща се, набиваща се в очи специфика и необичаен изказ; не се явяват основна характеристика на начина на изобразяване.
Няма достатъчно устойчиви и специфични белези, даващи възможност определени специфики на рисунката да се свързват с някаква патология. Свързването на спецификата на рисунката с особености на психофизиологическото развитие може да се извърши, като се вземат под внимание редица особеност, обстоятелства, условия.
Факт е, че рисунките на хора с една и съща диагноза могат да бъдат съвършено различни по характер и стил.
Тенденциите и характеристиките, смятани за присъщи н патологичната образност могат да бъдат наблюдавани при продукцията на съвършено здрави хора. Тези характеристики не са достатъчно диагностично средство.
Не всяка рисунка, продукция на личност с определени нарушения отразява болестни симптоми.
Не всяка рисунка разкрива качества на личността и може да даде важна, значима информация.
Изборът на процедура зависи от много фактори като контингент участници в изследването, цели на изследването, теоретична насоченост на експериментатора и др.
Тъй като рисувателните тестове провокират различни реакции у различните хора, тенденцията към проективност се проявява специфично, могат да се срещнат ситуации, пречещи на правилното протичане на диагностиката, при което се губи диагностичният и терапевтичният смисъл и в които:
А. Личността проявява силен защитен характер; отсъства спонтанността в рисуването, създават се рисунки с репродуктивен характер, копират се готови, познати, шаблонни образи, повтарят се мотиви, символи, стереотипни теми и съдържание като един вид “скриване зад творчеството”, невнимателно, небрежно рисуване.
Б. Съществува нежелание на изследвания да даде каквато и да е информация за себе си, както и страх от разкриване. Истинските чувства се прикриват, не е достатъчно да се отчита поведението му за времето, докато трае рисуването, необходимо е да се включат по-обективни и по-голям брой изследователски процедури.
В. Налице е нежелание да се рисува по нечии инструкции.
Г. Налице е съпротива спрямо рисуването, отказ от включване в дейността (отсъствие на желание, навици, способност за рисуване и за откриване на мотив за започване на рисуването).
Д. Отказ от обяснение на съдържанието на рисунката; смисълът е известен само на автора, но той не разкрива съдържането й или е изгубил нишката, “ключа” към разгадаването й.
Е. В някои случаи се наблюдава липсата на контрол, безцелни движения, размазване на боите, късане, смачкване на листовете. (Маркова Д., Диагностични възможности на детската рисунка, София, 2005, „ВЕДА СЛОВЕНА- ЖГ”)
Диагностични възможности на рисунката, приложение, подходи, основни групи рисувателни методики
Като се изхожда от тезата, че рисунката е проекция на личността, се приема, че рисунките на изследвани лица в норма и в патология се различават по редица особености (тези особености биха могли да послужат за диагностичен критерий). Рисунката като продукт на въображението, емоциите, мисленето е личностно детерминирана.
Възможните приложения на рисувателните методики са следните:
Изучаване на личностни особености – мислене (интелект), емоции, въображение, възприятие, образни представи, психологически нагласи, мотивационни насоки и техните ирационални и подсъзнателни елементи, ценностни схеми, потребности, полова идентичност, възрастови особености.
Способности, умения - креативност, графични умения, психомоторни умения, сензомоторна координация.
Установяване на определени психически състояния, общо равнище на психическото развитие,афективни нагласи, личностни конфликти, агресивни тенденции, психотравмени преживявания.
Социална комуникация, социална адаптация, междуличностни отношения, отношение към другите и към себе си.
Диагностициране и проследяване хода на заболявания, прогнозиране на изхода от болестното състояние.
Допълване на други методики, отхвърляне или потвърждаване на хипотези, дооформяне на диагностичния образ.
Подходите при разглеждането на рисунката могат да бъдат:
Генетичен – рисунката се разглежда като индикатор на развитие, следва развитието на психичните качества, чрез нея се определя преждевременното развитие или изоставане на детето. Съдържанието и изпълнението се тълкува във връзка с промени в развитието.
Експресивен – проследяват се емоционални индикатори, стимулира се самоизявяването на личността, оценява се стилът на изразяването, начина на рисуване, резултати от изобразителната дейност.
Проективен – рисунката се възприема като отпечатък на психологически особености, използва се неструктурираността, неопределеността на стимулния материал, коато дава възможност за многозначност на интерпретацията.
Основните групи рисувателни методики са следните:
Асоциативни – изискват реагиране по асоциация, предизвикана представа; изхожда се от тезата, че всеки продукт на въображението е личностно детерминиран.
Конструктивни – въз основа на дадени елементи се конструира ново, смислено цяло.
Допълващи – допълва се , довършва се стимулна ситуация.
Проективни – възприятието, интерпретирането на действителността зависят от мотиви, потребности, психически състояния, подсъзнателни импулси и др. Използват се слабоструктурирани, неопределени, незавършени стимули; изображението се интерпретира.
В практиката съществуват множество рисувателни тестове с различна насоченост; има много варианти на един и същи тест; самите тестове търпят множество преработки; има възможност за търсене и изпробване на нови варианти,съобразно целите и случая. Разшифроването на знаците и символите към тестовете се явява част от множество възможни интерпретации; тяхното представяне би могло да даде обща представа за начина на създаване на хипотези по отношение на изследваните лица. По-долу са изброени най-често използваните в практиката тестове:
- Мастилени петна – Роршах, адаптация Блох, Холцман, Цюлингер.
- Мозаичен тест – В. Лоуенфелд
- Рисувателен тест на Е. Вартег.
- Рисунка на човешка фигура – Ф. Гудинаф.
- Нарисувай човек – К. Маховер. Варианти: Е. Копиц, Х. Цилер, Навратил, Д. Харис, М. Клепш и Л. Лоджи, М. Семаго,; конструктивна рисунка на човек от геометрични фигури;
- Човек (жена) под дъжда – Х. Фей, А. Рей, А. Абрамс.
- Човек, който откъсва ябълка – Гант, Табон;
- Рисунка на дърво – К. Кох, П. Бур, Р. Стора, Ф. Мюшо и В. Демейе;
- Рисунка на къща – дърво – човек – Дж. Бък, вариант – Р. Бърнс, Е. Хамър.
- Рисунка на семейството – варианти: Моето семейство, Семейството ми, аз и моят дом, Нашето семейство в неделя, Вълшебното семейство, Омагьосаното семейство, Направете нщо заедно, Нарисувай портрет на цялото ти семейство – Харис, М. Поро, Гразер, М.Кос и Г. Бирман, Волф, Бърнс и Кауфман, Л. Корман, Ф. Минковска, Х. Сулестровска, Г. Хоментаускас;
- Автопортрет – Р. Бърнс;
- Несъществуващо животно;
- Тест на Венгер;
- Рисувателен цветови тест – Люшер, интерпретация М. Клепш, Л. Лоджи;
- Тест за възпроизвеждане на форми – М. Семаго;
- Тест Ограда – М. Семаго;
- Тест за изследване на моторната памет – Х. Винглер;
- Тест за устойчивост на вниманието и концентрация Х. Винклер;
- Тест Украсяване на рамка – Ш. Бюлер, Х. Биеш;
- Тест Рисуване на вертикални линии Озерецки;
- Тест Огледално рисуване – Уекслер, Хартогс;
- Тест Лабиринт на Портуес;
- Тест на Силвер;
- Тест на света и тест на селището – рисувателен вариант;
- Тест на Мърей с вариант на Белак за 3-10 годишни деца.
- Създаване на различни образи по серия от графични линии и геометрични линии;
- Създаване на различни образи по част (детайл) от познат предмет;
- Създаване на вариантни образи на познат обект по дадена начална част (или детайл от него);
- Тест за диагностика на възприятията за цвят чрез откриване на аналогия по цвят.
- Тест за прецептивна систематизация на цветове;
- Тест за систематизация на геометрични фигури;
- Тест за откриване на нарушен принцип за класификация на изображенията.
- Създаване на вариантни образи от едни и същи изходни форми;
- Създаване на вариантни образи чрез комбиниране на различни изходни елементи;
- Създаване на един образ в различни състояния чрез комбиниране на едни и същи изходни елементи.
- Дорисуване на недовършен разказ;
- Създаване на няколко възможни варианта по дадена начална проблемна ситуация;
- Създаване на сюжетна рисунка по няколко обекта;
- Рисунка по дадено цветно петно.
- Рисуване на свободна тема
Интерпретация на елементите на рисунката
Значението на елементите в рисунката биха могли да се обобщят в следната схема:
1. Разположение на изображението върху листа:
- В центъра – увереност, самочувствие, себеутвърждаване, висока самооценка, усещане за сигурност, егоцентричност, значимост на образите;
- В горната част – мечтателност, нереалистичност, търсене на изход от реална ситуация, излизане извън реалността;
- В долната част – търсенето на стабилността на основата на листа е показател за несигурност, чувство за беззащитност, потиснатост
Фризово – хармоничното, ритмично разположение е показател за липсата на емоционални проблеми;
- В края – несигурност, премълчаване на проблем;
2. Симетрия или асиметрия:
- Симетрията изразява равновесие, стабилност, спокойствие;
- Асиметрията е белег за спонтанност, движение, енергичност, неуравновесеност;
3. Размери и характер на изобразените обекти:
- Фигури, заемащи целия лист – чрез уголемяването на фигурите се изразява тяхната значимост. По-голямата фигура се натоварва с по-голямо значение. Тя често е неестествено по-голяма спрямо останалите изображения. Уголемяването на части от дадена фигура означава концентрация върху даден проблем и желание да се намери подходящо решение. В някои случаи фигурата не се съгласува с размерите на листа, излиза извън него.
- Фигури с малки размери – свързва се с тревожност, несигурност, липсата на самочувствие. Дребните детайли, дребните изображения са показател за плахост, затвореност (в някои ситуации тези особености, както и посоченото по-горе композиционно разположение са свързани с характера на изобразителната задача, със сръчността, със старанието, с умението на изследваното лице да завършва рисунката).
- Пропускане на части от фигури, фрагментарност, разместване на части, деформираност – често се пропуска тази част, която се асоциира с неприятни преживявания. Тълкува се и като емоционална защита.
- Смесването на елементи, рисуването на част от предмета с липсващи други части несвойствени за изобразените предмети, странните, необичайни форми са признак на психологически проблеми. Образите са неточни, несъответстващи на действителността, на лице са само откъслечни детайли, съчетават се отделни, разнородни предмети.
- Фигури, обградени в кръг- влагане на по-голямо значение в образа, изолиране чрез кръга, създаване на ново, защитено пространство, трудности в общуването. Очертаването на рисунката в рамка е характеристика, срещана при болните от шизофрения.
- Безредно разположени образи – нарушения в развитието, в редица случаи няколко форми без връзка се обединяват под общо название, без връзка с нарисуваното, без отчитане на рисунката в цяло.
- Повтарящи се монотонни образи – фиксирането върху едни и същи образи показва затруднение в намирането на изход от дадена ситуация, затормозяващо въздействие на проблем, нужда от изясняване на проблем, необходимост от помощ.
- Неясни форми, неразбираеми, незавършени изображения – нарушения във възприятието, при наличието на психични проблеми такива образи получават неименование и сложно тълкуване.
- Схематични, стереотипни, геометризирани форми – безформените изображения с тенденция към стилизиране говорят за нарушения в развитието, разединение на личността.
- Отсъствие на одушевени предмети – показател за негативни явления
Наслоени образи – образите, рисувани един върху друг са показател за нарушения в развитието. Игнорират се по-рано нарисуваните (тази особеност е характерна за началото на изобразителната дейност). Получава се претрупване с образи, неподлежащи на разчитане.
4. Движение на фигурите:
- Стабилни форми – хармония, сигурност;
- Нестабилни форми – хиперактивност, тревожност, невротичност;
5. Характеристика на линиите:
- Силен, енергичен натиск – свързва се с емоционалност, доминатност, амбициозност, увереност, самочувствие, енергичност, напрегнатост, тревожност, агресивност;
- Умерен натиск – душевно равновесие, самообладание, контрол, липса на тревожност;
- Много лек, слаб натиск – неувереност, нерешителност, недостиг на енергия и пасивност, потискане на чувствата;
- Променлив натиск – импулсивност, нестабилност, емоционална лабилност;
6. Преобладаваща форма на линиите:
- Прекалено остри, начупени, насечени линии – агресивност, нервност, тревожност;
- Хоризонтални линии – в някои случаи пасивност, равнодушие, в други уравновесеност;
- Вертикални линии – самоувереност, решителност, висока активност, упоритост, настойчивост;
- Криви линии – конфликтност;
- Прави, насочени линии – упоритост, устременост;
- Зигзагообразни линии – зависимост;
- Плавни, закръглени линии – женственост мекота;
- Дълги линии – импулсивност, лесна възбудимост;
7. Щриховка:
- Щриховка от дясно наляво – интровертност;
- Щриховка отляво надясно – екстровертност;
- Промяна в насочеността на щрихите – обезпокоеност, тревожност, чувство на беззащитност;
- Твърди, уверени щрихи – чувство за безопасност и сигурност, упоритост, решителност, амбициозност;
- Защриховане върху фигурата – образът се свързва с тревожност, несигурност, особено отношение, в някои случаи прикриване на отношението към образа;
- Прекъснати линии, накъсана линия вместо цяла, пунктир – вътрешно безпокойство;
- Наясно очертани, неопределени линии – емоционални нарушения;
8. Характеристика на начина на рисуване
- Небрежно, вяло рисуване – снижена емоционалност, ниска волева активност;
- Схематично контурно – пасивност, депресивност;
При анализа на рисунката е важно да се съблюдават още следните особености:
общото излъчване на рисунката, изразителността;
характерът на основните форми, линии, движения, композиция, цвят;
начина на представяне на изображенията символи;
разположението на изображенията символи, размер (преувеличен или умален);
условията на живот на изследваното лице, среда, възпитание, обучение, способности, поведение и др.
|