„Музиката е езикът на емоциите” казва Имануел Кант. Музиката разплаква, успокоява, възбужда, вдъхновява. Емоциите според Карл Юнг представляват връзката между материята и психиката – те са вратата, която отваря сетивата ни към несъзнаваното. Музиката е ключът към тази врата. Когато избираме музиката, която слушаме, ние избираме информацията, която вкарваме в собственото си съзнание. Изследвайки начина, по който дадена музика създава определен емоционален фон, могат да бъдат установени закономерности и взаимовръзки, на базата на които да се създава музика, предизвикваща определени емоционални състояния – за терапевтични и лечебни цели.    Конкретното въздействие на музиката върху емоциите и поведението зависи от темпото, ритъма, мажорните или минорни акорди, хармонията и мелодиката, както и редица други нейни компоненти. В настоящата дипломна работата бе направен обзор на основните психологически характеристики музикалното възприятие през призмата на анализа на психологическите закономерности на един от видовете музикална дейност, а именно - слушането.

Изследването в настоящата дипломна работа потвърди някои от тези закономерности, като създаде база за по-нататъшни проучвания в тази област. Традиционното определение на музикалното възприятие включва в себе си способността да се преживеят чувствата и настроенията, изразени от композитора в музикалното произведение и от това да се получи естетическа наслада. Проблемът за музикалното възприятие е свързан не само с откриването на особеностите на музиката, нейния език, но и със задълбочаване на нашите представи за природата на човека и неговите способности.

                Накрая, вместо последни думи, бих искала да завърша с една легенда, отразяваща необикновената трансцендентална същност на изкуството, наречено музика:

 

...По време на турското робство, за да се спасят от набезите на поробителя, жителите на сeло Българи построили селото в местността “Припор” почти до брега на река Велека.

Турски военен с висок ранг открил случайно селото, пътувайки от Царево за Малко Търново. При влизане в селото, той видял едно много красиво момиче – Нуна.

Поискал веднага да я вземе в харема си. Умната девойка му отговорила, че е съгласна но при едно условие – той да мине от там, от където ще мине и тя. Ако не изпълни условието, ще остави нея и селото на мира. Турчина се позамислил, но се съгласил -“Какво ще е това , което ще направи едно момиче, та той да не може да го направи ?"

Нуна накарала мъжете да запалят огън и да пръснат жаравата... Съпровождана от изкусната свирня на нейните съселяни и закриляна от магическата мелодия на гайдите и тъпаните, тя минала боса през огнената жарава и подканила турския военачалник да направи същото... Естествено той не могъл, но удържал на думата си. Така Нуна нестинарката спасила себе си и селото...