1. Цел, задачи и базисни хипотези на експерименталното изследване

 

Целта на настоящето експериментално изследване е да се установи как емоционалното състояние на изследваните лица се отразява върху начина, по който възприемат, интерпретират и оценяват дадено музикално произведение в мажорна или минорна тоналност, като се проследи взаимното влияние на факторите самочувствие, активност, настроение, пол и образование.

Задачите на изследването бяха следните:

Да бъдат подбрани адекватни методики, чрез която да се разкрият взаимоотношенията и взаимовръзките между различните аспекти на емоционалното състояние и музикалното възприятие;

Да бъдат подбрани подходящи за изследването музикални произведения, различаващи се по тоналност и темпо;

Получените емпирични данни да бъдат подложени на качествена и количествена обработка, като се интерпретират най-съществените и значими характеристики на музикалното възприятие

Да се обобщят данните от извършените експерименти с цел да се генерират изводи по отношение на приемането или отхвърлянето на зададените хипотези; да се установят новите потенциално значими насоки в изследването на тази област

Хипотезите, базирани върху теоретичните предположения, които задават отправната рамка на изследването, са следните:

Съществува значимо влияние на непроменливите фактори тоналност и темпо върху начина, по който изследваните лица оценяват даденото произведение;

Функционалното психическо състояние на изследваните лица обуславя значими разлики в музикалните им преживявания;

Изследваните лица ще оценяват по различен начин музикалните произведения, в зависимост от техните пол, образование и музикални способности;

 

2. Методика на изследването

 

2.1. Инструментариум

 

За целта на експерименталното изследване, като стимулен материал бяха подбрани три фрагмента от музикалния диск „A void that binds - Music from the unconscious” („Празнота, която обвързва – музика от несъзнаваното”) с композитор Николай Иванов - Ом. В самия диск композициите са озаглавени съответно „Човекът и света”, „Спиралата” и „Хармония”. Тоналността на първия фрагмент е сол мажор, при втория се наблюдава смяна от сол минор в сол мажор, а третият фрагмент е написан в ре минор. Темпото на първите два фрагмента е бързо, а на последния – бавно. Във всички фрагменти преобладава електронното звучене, като на места са включени гайда, кавал, цигулки, китари, симфоничен оркестър, както и екзотични индийски ударни и духови инструменти в съчетание с автентични природни звуци (ромолене на вода, конски тропот, вятър и др.)

Емоционалното състояние на изследваните лица беше установено чрез методиката на В.А. Доскин, Н.А. Лаврентиев, М.П. Мирошников и В.Б.Шарай за изследване на функционалното психическо състояние – тест САН (Самочувствие, Активност, Настроение). Целта на изследването, която си поставят авторите на САН е да се установи диферецирана оценка на функционалното състояние на психиката по пътя на самооценката. Апробацията на теста показва, че той е отлично и надеждно средство, което заменя редица психологически и физиологически методики.

Тест САН дава възможност за количествена оценка на резултата от експеримента и има големи възможности за изследване на функционалното състояние на психиката.

Тестът САН се състои от 60 понятия за самочувствие, активност и настроение, които са разделени на две групи антонимически редове – по 30 понятия на всяка колона. Авторите са подбрали тези 60 понятия измежду повече от 100 думи и изрази, като са изключили онези от тях, отразяващи устойчиви личностни качества.

За всяка категория на САН – самочувствие, активност, настроение, има по 10 чифта понятия с противоположно значение, отразяващи различни страни на тези три категории. Към категорията “самочувствие” се отнасят понятия, отразяващи силата, здравето, умората.

В категорията “активност” са включени понятия, отразяващи характеристиките на движенията, скоростта и темпа на протичането на функциите. Към категорията “настроение” са включени характеристики, отразяващи емоционалното състояние.

На изследваното лице се дава бланка на тест САН, като му се обяснява, че всеки ред отразява двойка противоположни понятия и че неговата задача е да загради с кръгче онази цифра, която най-точно съответства на неговото състояние в момента на изследването. Необходимо е също да се обясни, че в ляво от нулата се отразяват  лявата колона понятия, а цифрите отдясно – дясната колона понятия и нулата – безразлично състояние. При отрицателно състояние цифрата 3 отразява най-лошото състояние на психиката. Полученият резултат се обработва в 7-бална система, като 1 отразява най-лошото състояние, а  7 – най-доброто състояние.

Музикалните произведения бяха оценявани посредством методиката Семантичен диференциал на Чарлз Осгуд. Семантичният диференциал на Осгуд е една от най-оригиналните методики, намираща широко приложение в редица хуманитарни науки. Методиката се отнася към психосемантичните методики, разработвани в руслото на експерименталната психосемантика.

Централно понятие в експерименталната психосемантика е понятието семантично пространство, а методите на психосемантиката са насочени към построяването на индивидуални семантични пространства, които са пространствено-координатен модел от индивидуална или групова система от представи. При това оста на пространството се образува с помощта на технологията на анализа данни и представлява обобщени смислови основи, които изследваното лице използва за съотнасяне и противопоставяне на обектите в своята система от отношения.

Самият семантичен диференциал представлява седемстепенна скала от известен брой двойки антонимични прилагателни, с помощта на които изследваното лице количествено и качествено индексира характеристиките на съответното музикално произведение.

Двойките прилагателни, използвани в настоящето изследване са подбрани на базата на експеримент, проведен от Ч. Осгуд и сътрудници за оценка на художествени произведения с помощта на семантичния диференциал. Според изследователите, тъй като семантичният диференциал е свързан с конотативните аспекти на значението, а не с широкия кръг денотативни аспекти, методът на семантичния диференциал може да бъде приложен за изследване на естетически произведения. Те използват скала от 40 двойки антонимични прилагателни, с тегла по трите основни фактора на семантичния диференциал – сила, активност и оценка. За настоящето изследване от тях бяха подбрани общо 18 двойки антонимични прилагателни, равномерно разпределени според теглата им по съответния фактор.

Двойките антонимични прилагателни бяха следните:

Приятен – неприятен

Вибриращ – спокоен

Повтарящ се – разнообразен

Радостен – тъжен

Хаотичен – подреден 

Пасивен – активен

Отпуснат – напрегнат

Гневен – кротък

Статичен – динамичен

Емоционален – рационален

Ужасен – прекрасен

Искрен – неискрен

Лош – добър

Слабоизразен – отчетлив

Войнствен – миролюбив

Обикновен – необикновен

Силен – слаб

Успокояващ – възбуждащ

Към фактор „Сила” се отнасят двойките „Радостен – тъжен”, „Гневен – кротък”,  „Войнствен – миролюбив”, „Обикновен – необикновен”, „Силен – слаб”, „Успокояващ – възбуждащ”. Фактор „Активност” включва „Вибриращ – спокоен”, „Повтарящ се – разнообразен”, „Пасивен – активен”, „Отпуснат – напрегнат”, „Статичен – динамичен” и „Емоционален – Рационален”. Към фактор „Оценка” се отнасят двойките „Приятен – неприятен”, „Хаотичен – подреден”, „Ужасен – прекрасен”, „Искрен – неискрен”, „Лош – добър”, „Слабоизразен – отчетлив”

Изследваните лица първо попълваха въпросника САН, след което им беше давана следната инструкция: „Сега ще чуете три различни музикални фрагмента. Моля оценете ги последователно с помощта на двойките противоположни прилагателни, дадени по-долу. Няма грешни отговори. Всяка от посочените по-долу двойки може да се разглежда като ограничаваща седемстепенна скала.  Например (Приятен 1 2 3 4 5 6 7 Неприятен). Оценка 1 означава, че оценявате дадения музикален фрагмент като приятен, оценка 4 – колкото приятен, толкова и неприятен, оценка 7 – неприятен”.

Може да се обобщи, че изследваните лица се  справиха успешно с поставените им задачи.

 

2.2. Участници в изследването

 

В изследването взеха участие общо 66 студенти от специалности „Философия” и „Психология” в Софийски университет „Свети Климент Охридски”.

Изследваните лица са разпределени в следните подгрупи:

В зависимост от специалността:

Специалност „Психология” – 37 изследвани лица, или 56,1% от извадката;

Специалност „Философия” – 29 изследвани лица, или 43,9% от извадката; (Графика 1)

 

Графика 1:

В зависимост от пола:

Мъже – 14 изследвани лица, или 21,2% от извадката;

Жени – 52 изследвани лица, или 78,8% от извадката; (Графика 2)

 

Графика 2:

 

 

В зависимост от музикалните им способности:

Занимаващи се активно с музика – 23 изследвани лица, или 34,8% от извадката;

Незанимаващи се с музика – 43 изследвани лица, или 65,2% от извадката; (Графика 3)

 
Графика 3:

 

Изследваните лица бяха подбрани случайно, и бяха уверени, че изследването е анонимно.

 

2.3. Методика на обработка на резултатите

 

За статистическата обработка на получените данни беше използвана компютърната програма SPSS for Windows, v.11.0.0.

 

3. Резултати

 

3.1. Обща характеристика на изследваната група

 

На базата на описателните статистически методи бяха изчислени поотделно за всяко изследвано лице средните стойности по всеки един от трите фактора на САН – самочувствие, активност и настроение, след което същата статистическа процедура бе приложена общо към цялата извадка. (Табл. 2)

 

Табл. 2: Средни стойности по факторите самочувствие, активност и настроение за цялата извадка

 

Фактор	Минимум	Максимум	Средна стойност	Стандартно отклонение
Самочувствие	1,80	6,50	4,9894	1,1152
Активност	2,60	7,00	4,5712	1,0178
Настроение	1,50	6,90	5,3333	1,1560

 

От таблицата е видно, че средните стойности и по трите фактора надхвърлят средното равнище, т.е. можем да заключим, че като цяло общото функционално психично състояние на участниците е добро, като особено впечатление правят високите стойности по фактора настроение. (Графика 4)

 

Графика 4: Средни стойности по факторите самочувствие, активност и настроение за цялата извадка

 

Не се наблюдават значими статистически различия по отделните фактори, в зависимост от пола, образованието и музикалните способности на изследваните лица, което може да се обясни със сравнително високото ниво на хомогенност на извадката.

 

3.2.  Обща характеристика на изследваните музикални произведения

 

За всеки един от трите музикални фрагмента бяха изчислени средните стойности на оценките, които изследваните лица дадоха на произведенията. (Графики 5, 6 и 7)

 

Графика 5: Средни стойности, получени по скалите на семантичния диференциал за музикалния фрагмент в мажорна тоналност и бързо темпо

 

Графика 6: Средни стойности, получени по скалите на семантичния диференциал за музикалния фрагмент, при който има смяна от минорна в мажорна тоналност и бързо темпо 

 

Графика 7: Средни стойности, получени по скалите на семантичния диференциал за музикалния фрагмент в минорна тоналност и бавно темпо

 

Вижда се, че участниците преценяват фрагмента в мажорна тоналност и бързо темпо по-скоро като радостен, войнствен, необикновен, силен, възбуждащ, вибриращ, активен, напрегнат, динамичен, емоционален, искрен, добър и отчетлив, за разлика от фрагмента в минорна тоналност, който бива оценяван по-скоро като тъжен, кротък, миролюбив, успокояващ, пасивен, отпуснат и статичен. Интересен момент е, че повечето оценки за фрагмента, при който се наблюдава смяна от минорна в мажорна тоналност при бързо темпо, се доближават до средните нива, като все пак се наблюдава тенденция да бъде оценяван по-скоро като тъжен, силен, вибриращ, активен, напрегнат, приятен, подреден и отчетлив. Тези резултати съответстват в голяма степен на описания в теоретичната част модел за изразяване на емоциите в музиката, посредством взаимодействието на двете основни променливи – темпото и лада.

За да се изведат значими статистически различия, получените резултати бяха обобщени и сведени към трите фактора на семантичния диференциал – сила, активност и оценка. (Табл. 3)

Според проведения Т-тест за зависими извадки съществуват статистически значими различия между оценките на изследваните лица по различните фактори, в зависимост от тоналността на музикалното произведение. Участниците дават на първия фрагмент в мажорна тоналност и бързо темпо по-висока оценка по фактор „Сила” (Х=4,67; SD=0,75), в сравнение с фрагмента в минорна тоналност и бавно темпо (X=3,42; SD=0,66) при Т=10,1 и р<0,001. Същото важи и за фактор „Активност” – Х=4,96; SD=0,77 за фрагмента в мажорна тоналност, срещу Х=3,65; SD=0,81 за фрагмента в минорна тоналност при Т=10 и р<0,001. Статистически значими различия по факторите „Сила” и „Активност” се наблюдават и при сравнението на фрагмента в минорна тоналност с оценките на втория фрагмент, в който се наблюдава смяна между сол минор и сол мажор при бързо темпо. Тук за фактор „Сила” Х=4,55; SD=0,90 при Т=7,61 и р<0,001, а за фактор „Активност” – Х=4,37;  SD=0,91 при Т=5,29 и р<0,001. Прави впечатление доста високата средна стойност по фактор „Оценка” на произведението в минорна тоналност (Х=5,32; SD=0,96) в сравнение с първото (Х=4,67; SD=1,03 при Т=-4,69 и р<0,001) и второто (Х=4,80; SD=0,92 при Т=-5,98 и р<0,001) произведения.

Сравнявайки първия и втория фрагмент, можем да открием значими различия по фактор „Активност” (Х=4,96; SD=0,77 срещу Х=4,37; SD=0,91, съответно при Т=4,77 и р<0,001). (Графика 8)

 

Табл. 3: Средни стойности по факторите сила, активност и оценка на оценяваните музикални произведения

 

Фрагмент, тоналност	Фактор	Минимум	Максимум	Средна стойност	Стандартно отклонение
І, Сол мажор	Сила	2,33	6,00	4,6742	,75698
	Активност	2,67	6,33	4,9697	,77289
	Оценка	2,00	7,00	4,6742	1,03710
ІІ, Сол минор – Сол Мажор	Сила	3,00	6,50	4,5556	,90362
	Активност	2,33	7,00	4,3737	,91337
	Оценка	2,83	7,00	4,8056	,92107
ІІІ, Ре минор	Сила	2,17	5,17	3,4293	,66542
	Активност	1,33	5,33	3,6591	,81620
	Оценка	3,33	7,00	5,3258	,96318

 

 

Графика 8: Средни стойности по факторите сила, активност и оценка на оценяваните музикални произведения

 

Получените резултати потвърждават изложените по-горе хипотези за наличието на статистически значимо влияние на непроменливите фактори тоналност и темпо върху начина, по който изследваните лица оценяват даденото произведение и съответстват на описания по-горе модел за изразяването на емоциите в музиката.

Участниците оценяват фрагмента в минорна тоналност и бавно темпо по-скоро като тъжен, кротък, миролюбив и успокояващ, докато  фрагмента в мажорна тоналност и бързо темпо бива оценяван по-скоро като радостен, възбуждащ, активен и динамичен. Тези характеристики отговарят в много голяма степен на емоциите „тъга” и „радост”, разположени в съответните квадранти на координатната система  „Минор – мажор, Бързо – бавно темпо”. Прави впечатление и факта, че оценките на произведението, при което се наблюдава смяна от минор в мажор, силно се доближават до оценките на произведението в мажорна тоналност – но все пак наличието на минор е дало своето отражение в различията по фактор „Активност” и по-ниските оценки по-този фактор в сравнение с произведението, написано в мажор.

Интересен момент е, че средните стойности по фактор „Оценка” са най-високи за фрагмента, изпълнен в минорна тоналност. Това може да се обясни, от една страна, с факта, че общата актвност на извадката (според тест САН) е близка до средната, т.е. у изследваните лица съществува определено желание за почивка, отдих и афинитет съответно към успокояваща и отпускаща музика. От друга страна, можем да предположим, че този резултат е свързан и с определени темпераментови особености у изследваните лица, склонност към самоизследване и меланхолия, които в известна степен са типични за изучаващите науки като „Психология” и „Философия”

Наличието на значими различия при възприемането на музикалните произведения, в зависимост от количествената и качествената променлива – темпо и лад, доказва обективни закономерности на съществуващите връзки между емоциите и начинът, по който те се отразяват в музиката, т.е. можем да говорим за определено съответствие между семантичната структура на музикалното произведение и нашите интуитивни представи за емоциите.

 

3.3. Сравнение между оценките на музикалните произведения при различните подгрупи

 

Резултатите от проведения Т-тест за независими извадки сочат, че има значими различия по някои от факторите в различните подгрупи. Жените дават по-високи оценки по фактор „Активност” на произведението в мажорна тоналност и бързо темпо (Х=5,07; SD=0,76), в сравнение с мъжете (Х=4,57; SD=0,66) при Т=-2,23 и р<0,05, а също така и по фактор „Сила” на второто изследвано произведение (Х=4,68; SD=0,90 при жените срещу Х=4,07; SD=0,73 при мъжете, съответно с Т=-2,33 и р<0,05).

Като цяло, можем да обобщим, че жените дават по-високи оценки от мъжете, по повечето скали, въпреки че статистически значимите различия между двете групи са само тези, които посочихме. Това най-вероятно се дължи на малкия брой изследвани лица, както и на неравномерното разпределение на групи по признака „пол”. Фактът, че жените оценяват по-високо музикалните произведения, евентуално се дължи на тяхната повишена сензитивност и емоционалност. Изразените емоции и чувствеността винаги са били привилегия и предимство на женския пол и докато мъжкото начало е рационално, то женското е в голяма степен ирационално. Друга възможна причина също така най-вероятно е засилената реактивност на жените спрямо външна стимулация, обусловена от тяхната инстиктивна природна същност. Женствеността винаги се е свързвала с чувственост, топлота, толерантност и висока емоционалност, а получените резултати подкрепят това твърдение.

 

Графика 9: Сравнение между средните оценки на музикалните произведения по различните фактори между мъже и жени

 

Статистически значими различия се обуславят и от специалността на изследваните лица (Графика 10). Студентите от специалност „Психология” дават по-високи оценки по факторите „Сила” (Х=4,90; SD=0,66) и „Активност” (Х=5,19; SD=0,60) на първия музикален фрагмент, в сравнение със студентите от специалност „Философия” (Съответно Х=4,37; SD=0,77 и Х=4,68; SD=0,87) при Т=2,96 и р<0,01 в първия случай и Т=2,79 и р<0,01 във втория. Статистически значими по-високи оценки психолозите дават и на третия фрагмент по фактор „Оценка” (Х=5,67; SD=0,90 срещу Х=4,88; SD=0,86 при Т=3,57 и р<0,01).

 

Графика 10: Сравнение между средните оценки на музикалните произведения по различните фактори между специалности „Психология” и „Философия”

 

Както е видно, студентите по психология дават по-високи оценки на всички музикални произведения в сравнение със студентите по философия, а липсата на статистическа значимост по останалите скали, най-вероятно отново се дължи на недостатъчния брой изследвани лица в извадката. Причината за този резултат по всяка вероятност е по-високото ниво на самопознание, по-развитите сензитивни способности и умения за съпреживяване, присъщи на изучаващите психология.

Не се наблюдават статистически значими различия, в зависимост от музикалните способности на изследваните лица, но може да се очаква, че при по-голяма извадка биха се наблюдавали такива, с тенденция музикалното развитие да повлияе в посока повишаване на оценките по факторите, което би било обусловено от завишената чувствителност и възприемчивост към подобен род стимулация.

 

3.4. Сравнение между оценките на музикалните произведения, в зависимост от самочувствието, активността и настроението на изследваните лица

 

Поради значителната степен на еднородност на извадката по отношение на категориите на тест САН – самочувствие, активност и настроение, беше невъзможно да се изведат статистически значими различия на базата на тези критерии. Ето защо бяха разгледани само някои отделни случаи, чиито стойности по посочените фактори бяха по-ниски от средните. Участниците, чиито средни стойности по посочените показатели надхвърляха средните  бяха разпределени в подгрупи съответно с високи самочувствие, активност и настроение, а участниците, чиито средни стойности бяха под средните – в подгрупи с ниски самочувствие, активност и настроение.

Прави впечатление, че изследваните лица с ниски показатели по фактора активност, са склонни да дават по-ниски оценки по факторите на семантичния диференцциал при изследваните музикални произведения, в сравнение с участниците с по-висока активност (Графика 11). Това най-вероятно е обусловено от занижените нива на реактивност и чувствителност спрямо външни стимули, следствие  на ниската сензомоторна възбуда и високото равнище на умора при тези изследвани лица. Затова можем да очакваме, че при едно по-представително проучване тази тенденция ще се запази и ще бъдат наблюдавани статистически значими различия.

 

Графика 11: Сравнение между средните оценки на музикалните произведения по различните фактори, в зависимост от нивото на активност на изследваните лица

 

 

Друго нещо, което прави впечатление е, че средните стойности на фактор „Оценка” - за музикалния фрагмент в минорна тоналност и бавно темпо, при изследваните лица с лошо настроение са изключително високи – Х=5,83; SD=0,49. Същото важи и за участниците с ниско самочувствие – те също оценяват фрагмента в минорна тоналност по- високо (Х=5,59; SD=0,46). Този резултат подкрепя изложените в теоретичната част на настоящата дипломна работа твърдения, че музикалните предпочитания са свързани в голяма степен с психичното състояние и личностните характеристики на слушателите. Но все пак доказването на корелация  и наличието на по-фини взаимовръзки между емоционалната сфера, музикалните преживявания и музикалните способностии изисква по-нататъшни проучвания.