Силата на  музикалното въздействие е било обект на наблюдение и проучване още от незапомнени времена. В процеса на историческото развитие на обществото начинът, по който е била възприемана и интерпретирана музиката, е търпял непрекъснати и динамични промени. Съществуващи или изнамерени факти за това как музиката влияе конкретно върху хората, върху техните действия и постъпки, върху емоциите и изживяванията, можем да открием в достигналите и до нас древни  предания, митове  и легенди, както и в религията на редица народи. Така например в Стария Завет на Библията съществуват текстове, според които със своето свирене на арфа Давид подчинява Заул. Митичният тракийски поет, музикант, певец, лечител и порицател орфей пък свирейки на лира укротява и хора, и животни, въздейства на страсти и емоции. Подобен на него е Гу Па от дневнокитайската митология, който свири на цитра. А шумерският митичен герой Гилгамеш, цар на легендарния град Уруг, е възпят в акадската литература, как със своите барабани търси тътя към подземното царство. Пак в Библията се описва как когато зазвучали тръбите, рухнали стените на град Йерихон. (Попов, Т., Терапия и профилактика чрез изкуство, София, 2004 г., „Образование”)

Според Фр. Оберкоглер това отговаря на свързването на музиката според древните учения с магическите сили и във връзка с космологията. Според него музиката винаги е била съществена съставка в най-ранните магично-митични целебни ритуали при лечението на душевно-духовни, както и на телесни заболявания. Затова още от древността според Константин Сельченок “именно музиката е играла особена творческа роля в качетвото си на управляващ фактор, позволяващ на Магове и на Посветени да осъществяват духовно владетелство над хората”, “Във всички времена тя се е признавала като най-тайнствения, най-загадъчният и най-невъобразимо изтънченият фактор за развитието на живата природа” (пак там).

Вече е научно доказано, че музиката притежава  способността да пресъздава в многообразни нюанси сложните човешки чувства, мисли и преживявания, което й позволява с голяма сила да въздейства преди всичко върху емоционалната, а оттам и върху интелектуалната и волевата сфера на личността. Факт е, че от прастари времена музиката се използва за предизвикване на екстаз и ентусиазъм, за подбуждане на агресивност при воденето на бой, за ускоряване или при изразяването на различни чувства, както и за подпомагане на общуването.

Експериментални изследвания за въздействието на мажорните и минорните акорди, на темпото и на ритъма, на хармонията и на мелодиката, както и на редица други компоненти на музиката върху емоционалното състояние на човека, доказват научно, че определени музикални произведения са способни да събудят някои чувства, като например на радост, тъга, лобюв, копнеж, а също така да повлияят върху поведенческата и афективната сфера, да намалят стреса и тревожността, да стимулират асоциациите и въображението, подпомагайки процеса на запомняне.

Въпреки това, неизследваните проблеми в тази област днес са много повече от проучените. Затова настоящата дипломна работа е актуална, като си поставя задачата да изследва връзката между особеностите на музикалното възприятие и емоционалното състояние на слушателя.

Дипломната работа включва теоретична и изследователска част.

В теоретичната част се постулират основните дефиниции и концепции, свързани със слуховото и музикалното възприятие – разглежда се възприятието на музиката като процес, възприятието на времето и интонацията в музиката, а също така и пространствените компоненти на музикалното възприятие и творческото въображение на слушателя. Изясняват се основните характеристики и функции на емоциите и тяхното отношение към музикалното преживяване и спецификата на музикално-естетичния отклик на слушателя спрямо музиката.

Изследователската част си поставя за задача да разкрие наличието на взаимовръзка между емоционалното състояние на слушателя и начина, по който той оценява и интерпретира определено музикално произведение. Експериментално се изследват самочувствието, активността и настроението на слушателите и особеностите на музикалните им преживявания.