Стресът е неблагоприятна реакция към изключително голямо натоварване или високи изисквания. Той може да бъде причинен както от проблеми на работното място, така и от ситуации извън работата. Стресът е сложен проблем, който оказва силно влияние върху работния процес. Думата стрес носи различно значение за различните хора. В позитивен смисъл стресът може да доведе до положителни резултати, но в повечето случаи има опустошителен ефект върху индивида, екипа и организацията като цяло.

Стрес при работа се изпитва от работещия, когато изискванията на работната среда надхвърлят неговите способности да ги изпълни (или управлява)

Във физиологичен смисъл стресът е неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване. Всяко изискване, поставено пред нашето тяло, е в известен смисъл уникално, т.е. специфично. Освен специфично действие всички агенти, на въздействието на които е подложен нашият организъм, предизвикват също така и неспецифично нарастване на необходимостта от осъществяване на приспособителни функции с цел възстановяване на нормалното състояние.

Всяка нормална дейност може да предизвика значителен стрес, без да причини вреда. Увреждащият или неприятен стрес се нарича “дистрес”. Дейностите, свързани със стреса, могат да бъдат приятни или неприятни. Дистресът е винаги неприятен.

Ханс Селие описва три стадия на протичане на стреса:

1)     реакция на тревога;

2)     стадий на съпротивление;

3)     стадий на изтощение;

При първия стадий се мобилизират адаптационните възможности на организма, като се черпят ресурси от повърхностната адаптационна енергия. Но организмът не може да издържи, ако постоянно и системно е на тревога.

Стадият на съпротивлението настъпва, когато организмът успява да постигне балансирано и устойчиво изразходване на адаптационните си ресурси. Признаците, характерни за реакцията на тревога, практически изчезват, а съпротивлението нараства над нормалното. С това се обясняват ефектите на тренираността и на закаляването на организма.

Но адаптационната енергия не е неизчерпаема. Ако стресорът продължава да действа рано или късно настъпва третият стадий - фазата на изтощението. Признаците, характерни за реакцията на тревога се появяват отново и те играят ролята на сигнали - призиви за помощ. Ако помощта не се появи организмът се изтощава необратими, настъпва по-бързо стареене, а в по-тежки случаи индивидът може да загине. Стареенето е резултат от всички стресове, на които е бил изложен организмът през целия си живот. Всеки стрес, особено този, предизвикан от фрустрация, неуспех и др., оставя в нашия организъм необратими химически следи, които се натрупват и формират признаците на стареене на тъканта. Друг такъв механизъм, който води до окончателното изтощаване на адаптационната енергия в процеса на стареенето е кумулативният ефект от непрекъснатата загуба на малки частици невъзстановима тъкан (в мозъка, сърцето и т.н.), дължащи се на различни увреждания или на разкъсване на малки кръвоносни съдове.

Един от най-типичните източници на психичен стрес е неизвестността. Когато човек се намира в среда, в която постоянно не му достига нужната информация, тогава отрицателните емоции лесно прерастват в безпокойство и тревога. Но ако стресорите - неизвестността, изненадите, неочакваните значими събития и непредсказуемите конфликтни реакции - продължават да действат, човек изчерпва защитните си сили и настъпва изтощение, което се проявява като нервна преумора, хронична невроза и други.

Хората са твърде различни помежду си - едни са силно предразположени в психологически план към стресови реакции, други са по-устойчиви на стрес. На тази основа в практиката се прави внимателен подбор на кандидатите за професии и служби, характеризиращи се с високо ниво на стрес. Някои от най- честите причини за възникването на негативен психичен стрес са:

-  Сътоянието на неизвестност и непознаване на обстановката в която човек се намира.

- Очакването на неприятни събития.

- Всяка рязка промяна, която изисква цялостна пренагласа в поведението.

- Всякакви междуличностни конфликти и резки промени във взаимоотношенията.

- Ситуациите, в които човек е сполетян от неуспехи или разочрования при опита си да достигне силно желани цели.

- Прекомерна физическа умора и психическо изтощение.

- Всякакви състояния на депривация: от пълната изолация и самота, които могат да породят отчаяние и интензивен стрес до незадоволена силна любознателност, скуката, еднообразната и монотонна работа, при които постепенно се акумулира стрес.

Много често влиянието на посочените по-горе психични стресори не зависи толкова от техните свойства, а от начина, по който субектът ги възприема, оценява и осмисля.

Съществуват начини стресът да бъде предотвратяван и избягван, а ако все пак настъпи, неблагоприятните му последици да бъдат намалени. Важно значение има тренировката и адаптацията към стрес и стресори, и специфичната култура на поведение, намаляваща стреса, и психичната регулация и саморегулация в условията на стрес.

В тази динамика на стреса могат да се разграничат няколко етапи. Те отразяват закономерностите в развитието на стреса и в адаптацията към него при хората, упражняващи дейност в условията на стрес.

1 етап: В професиите, свързани с периодично действащи стресори, при първите няколко стресови ситуации се наблюдава устойчиво нарастване на физиологичната и емоционална възбуда. Т.е. първоначалната адаптационна реакция се изразява главно в нарастване на интензивността на стреса.

2 етап: Нарастването на възбудата се съпътства от влошаване на показателите за концентрация - намалява способността за регулиране на стреса и прецизно управление на дейността. Т.е. този втори етап на адаптация към стрес се характеризира с обратна корелация и реципрочни отношение между възбуда и концентрация.

3 етап: На този последен етап на адаптация възбудата се задържа на високо ниво, но вече чувствително нарастват показателите на концентрацията. Повишава се умението да се овладява и регулира собственото състояние и поведение съобразно изискванията на дейността. Наблюдава се адекватен стрес, позволяващ пределна мобилизация и реализация на възможностите.

В Европейския Съюз стресът при работа е втория по разпространение здравословен проблем след заболявания на двигателната система и засяга 28% от работниците в ЕС. Стресът при работа може да бъде причинен от възможни психологически опасности при планиране на работата, нейната организация и управление, напр. високи изисквания и недостатъчно професионален контрол към работата, както и проблеми от рода на тормоз и насилие на работното място. Физически възможни опасности, като шум и температура, също могат да причинят стрес на работното място.

Стресът не е болест, но ако е интензивен и продължителен може да стане причина за психически или физически заболявания. Подлагането на натиск може да подобри производителността и да доведе до удовлетворение, когато поставените стимулиращи цели бъдат достигнати. Но ако изискванията и натискът са твърде високи, те стават причина за стрес. Това има негативно отражение върху работещите и предприятията, където те работят.

Стресът при работа в над една четвърт от случаите причинява отсъствие от работа за две или повече седмици следствие на здравословен проблем свързан с работата. Загубите от стрес при работа на страните членки в ЕС за 1999 се изчисляват на най–малко 20 милиарда евро годишно. Стресът при работа може да има последствия като депресия, безпокойство, нервност, умора и сърдечни заболявания. Стресът причинява също така и значителни нарушения в продуктивността, творческите способности и конкурентоспособността.

Стресът при работа може да засегне всеки един, във всеки бранш, независимо от размера на компанията.

 

 

·        Цигари, злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, насилие, психически тормоз и безпокойство.

 Психологически проблеми

·        Проблеми със съня, нарушения следствие на безпокойство, депресия, неспособност за концентрация, раздразнителност, проблеми в семейните взаимоотношения, изтощение.

·        Проблеми с гърба, със сърцето, язви, високо кръвно налягане, намалена имунна защита.

 

Стресът при работа може да бъде предотвратен и мерките за неговото намаляване могат да бъдат много рентабилни.

За да се осигури превенция на стреса, служителите трябва да имат възможност да планират своята собствена работа и да взимат решения, как да протича работата и как да се разрешават проблемите. Работата трябва да се подобри, така че персоналът да може да използва своята компетентност по най–добрия начин. Персоналът трябва да има ясно дефинирани роли и отговорности. Също така трябва да съществуват процедури за дисциплинарни мерки и жалби, за да се контролира неприемливото поведение.  Трябва да се култивира култура на поведение, при която работещите да имат доверие един на друг и да признават приноса на другите. Решаваща в случая е подкрепата, която  работещите получават от колеги и от ръководители. Персоналът трябва да бъде подкрепян, окуражаван и да има обратна връзка, дори когато нещо се обърка.

Младите професионалисти трябва да навлизат в стресовите ситуации на професията си постепенно:

- Като се “изкачват по стълбичката” на градацията, дозирайки стресогенността на задачите и ситуациите;

- Като решават задачи с все по-нарастваща обективна трудност и лична значимост;

- Като решават първоначално сложните задачи в присъствието и спомощта на по-опитен колега - наставник, а личното им участие постепенно да се увеличава, докато на края на адаптационния период стигнат до пълна самостоятелност;

- Като се учат субективно да градират целите си - в началото на цикъла по-разумни и достъпни, а по-амбициозните - за по-късно;

- Като действат отначало с по-сигурни, проверени и добре усвоени средства начини и технологии, а едва когато достигнат известна професионална стабилност - да пристъпят към използването на по- смели и рисковани средства и експериментални технологии;

 

Стресът в съвременния живот е неизбежен, той е универсален спътник в ежедневието ни. Когато е твърде голям или твърде продължителен, обаче, или когато не разполагяме с адекватни механизми за справяне,  той води до нарушения в телесното и психичното ни функциониране, които могат да се прояват под формата на различни заболявания. В ежедневието понятието “стрес” често се използва, за да обозначи състояние, което е свързано с дискомфорт, но не изисква кой знае какво внимание. Това, обаче, не е така. Последиците от прекомерния или продължителен стрес са сериозни и колкото по-рано се вземат мерки за овладяването му, толкова по-добре и по-удовлетворени ще се чувстваме в ежедневието си.