В своята статия Р. Козух и Т. Кьолер представят проведения от тях експеримент, имащ за цел да докаже теорията за вицовете, която Зигмунд Фройд развива в своето произведение “Вицът и неговата връзка с безсъзнателното”.

Според Фройд смехотворният ефект на вицовете се дължи на освобождаването на голямо количество психична енергия, акумулирана вследствие на изключително бързия рационално-логически анализ на словесния материал, при което става заместване на първоначално предизвиканите от вица картинни образи с други образи, свързани по асоциативен път с първите. Това става възможно, благодарение на т. нар. “първични процеси”, които по същество са тясно свързани с безсъзнателното и чието изучаване определя много от неговите характеристики.

Фройд разделя вицовете на два вида – “безобидни”, действието на които се основава единствено на играта на думи и “тенденциозни”, които от своя страна се делят на  “тенденциозно-агресивни” и “тенденциозно-сексуални”, и чийто смехотворен ефект се дължи на временното премахване на определени агресивни или сексуални задръжки.

Въз основа на тази теория Козух и Кьолер, формулират хипотезата, че ефектът от “тенденциозните” вицове би трябвало да варира, тъй като може да се прояви само при хора, които вече са си изградили подобни задръжки, но също така са способни временно да ги игнорират. Казано с други думи – хора, които нямат задръжки относно секса ще се смеят толкова малко на един тенденциозно-сексуален виц, колкото и тези, при които тези задръжки са прекалено силно изразени.

За да проверят тази хипотеза авторите предоставят на студенти от Хамбургския университет задачата да оценят доколко смешни са дадени вицове, предварително класифицирани като безобидни, тенденциозно-агресивни и тенденциозно-сексуални. Козух и Кьолер очакват, че дисперсията при оценките на тенденциозните вицове ще е по-голяма, отколкото при безобидните. Вицовете, които особено често ще се оценяват като “много смешни”, трябва да са преобладаващо тенденциозни. Освен това се очаква висока корелация между оценките на тенденциозно-агресивните и тенденциозно-сексуалните вицове, както и между оценките на различните безобидни вицове. Очакваната корелация между оценките на безобидните и тенденциозните вицове е ниска, тъй като смехотворният им ефект почива на различни принципи. Също така се очакват и обусловени от възпитанието разлики между оценките на мъжете и на жените.

МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

За целта на експеримента 11 студенти по психология, предварително запознати с теорията на Фройд за вицовете, класифицират определен брой вицове като агресивни, сексуални или безобидни, като един виц се счита за класифицируем, ако съвпадението на мненията за него е 70 % и повече – в противен случай се приема, че вицът е “смесен”. От така разпределените вицове в анкетен лист се включват общо 22 вица, от които 6  агресивни, 6 сексуални и 10 безобидни. За да се избегне поциционният ефект, се изготвят два варианта (Вариант А и Вариант В) на анкетния лист с различна подредба на вицовете.

Изследвани биват 551 лица, студенти в Хамбургския университет, Германия.

На изследваните лица се поставя задачата да оценят всеки един от подбраните вицове с помощта на петбална униполярна скала, която включва следните степени: “никак не е смешен”, “малко смешен”, “смешен”, “много смешен”  и “изключително смешен”. За по-голяма прецизност и за да се направи разлика между спонтанното оценяване на един виц като смешен и други критерии – например добър вкус, в анкетния лист се въвежда и втора колона, в която изследваното лице трябва да отбележи дали смята съответния виц за духовит, безвкусен, мил/безобиден или сексистки, като на ИЛ се дава възможност и за самостоятелно формулиране на оценката. Информацията от тази колона не се използва при крайната обработка на данните – нейната единствена цел е да даде възможност на ИЛ да изрази неодобрението си относно някои безвкусни вицове.

МЕТОДИКА НА ОБРАБОТКА НА ДАННИТЕ

На обработка се подлагат данните, получени чрез петбалната униполярна скала, като съответните степени се кодират с числа от 1 до 5, при което на 1 отговаря най-ниската оценка (“никак не е смешен”). За всеки отделен виц се изчисляват средната стойност и стандартното отклонение от оценките на ИЛ, като за мъжете и за жените се изчисляват поотделно. За да се изясни дали тенденциозните вицове средно са по-смешни от безобидните, средните стойности на всички вицове от двете групи се подреждат в рангов ред; като най-смешен е класифициран един тенденциозен виц, следват два безобидни и т.н. Чрез U-Test на МANN и WHITNEY се проверява дали така построената рангова редица се различава от една случайна редица със средни стойности на безобидни и тенденциозни вицове. По същия начин се проверява дали стандартните отклонения от групата на тенденциозните вицове са значително по-високи от стандартните отклонения на безобидните вицове и дали ИЛ дават на тенденциозните вицове значително по-често оценката “изключително смешен”, отколкото на безобидните. За да се провери първият въпрос, се прилага методът едномерно скалиране, а за останалите два въпроса – методът на двумерно скалиране. Междуполовите различия в оценяването също се скалират двумерно с помощта на U-теста, тъй като няма конкретни очаквания за тях. Проведени биват два факторни анализа според метода на главните оси с ротация Варимакс. При първия определянето на броя на факторите е теоретично обусловено -  2 фактора за безобидни срещу тенденциозни. При втория се вземат под внимание само факторите, чийто дял в общата дисперсия е най-малко 5 %. Факторните анализи се провеждат отделно за анкетен лист - Вариант А и анкетен лист - Вариант В. За валидни се считат само теглата, които в образеца на единия от двата анализа имат стойност ³ .50, а в другия ³ .40 по същия фактор. Нулевите тегла (-.10 £ .10 ) също се вземат под внимание, ако са налице при един и същ фактор и в двата случая.

РЕЗУЛТАТИ

Три вица, първоначално определени като агресивни, се налага да бъдат преквалифицирани в смесена форма (между безобидни и агресивни) и не се включват в сравняването между безобидни и тенденциозни вицове.

Разлики между безобидни и тенденциозни вицове:

Средната оценка на безобидните вицове не се различава значително от тази на тенденциозните – полученият рангов ред не се различава значително от един случаен ред (U =  41, при критична стойност на U за двумерното скалиране U = 20)

За сметка на това стандартните отклонения в групата на тенденциозните вицове са значително по-големи отколкото тези в групата на безобидните (U = 18, p < 5 %, едномерно).Тенденциозните вицове получават значително по-често оценката “изключително смешен”, отколкото безобидните (U = 20, p < 5 %, eдномерно).

Междуполови различия:

Всички тенденциозни вицове, включително и тези, които са от смесен вид, се оценяват като значително по-смешни от мъжете, отколкото от жените.(табл. 1)

За сметка на това само при два от всички 10 безобидни вица се наблюдават междуполови различия, като оценките на мъжете отново са по-високи.

Таблица 1:

Двуфакторен анализ:

От 14 – те вица (от общо 22), чиито тегла се оказват валидни, всичките шест сексуални вица, както и един агресивен имат тегла спрямо първия фактор, наречен “тенденциозни вицове”. Два от вицовете, определящи този фактор показват нулеви тегла спрямо втория фактор – “безобидни вицове”, който се определя от останалите 7 безобидни вица. От тях 4 имат нулеви тегла върху спрямо фактор. В двата варианта на анкетния лист факторите обясняват около една трета от общата дисперсия.

Таблица 2: 

Категория:	Виц №	Вариант А, N = 295			Вариант В, N = 256
		Фактор І	Фактор ІІ	h2	Фактор І	Фактор ІІ	h2
Безобиден	1	-.04	.38	.15	-.03	.52	.27
Безобиден	2	.29	.46	.29	.17	.54	.32
Сексуален	3	.74	-.14	.57	.69	.12	.49
Смесен	4	.28	.33	.19	.02	.50	.25
Агресивен	5	.43	-.01	.19	.39	-.05	.15
Смесен	6	.42	.37	.32	.39	.06	.16
Агресивен	7	.26	.48	.30	.09	.37	.14
Смесен	8	.21	.44	.24	.25	.38	.21
Сексуален	9	.62	.16	.41	.63	.17	.43
Безобиден	10	.13	.53	.29	.13	.54	.31
Безобиден	11	.06	.58	.34	.04	.57	.33
Сексуален	12	.73	.11	.55	.75	.00	.56
Безобиден	13	-.05	.39	.15	-.04	.35	.12
Безобиден	14	.00	.66	.44	-.10	.57	.34
Сексуален	15	.64	.21	.45	.59	.33	.46
Безобиден	16	-.03	.52	.27	-.16	.50	.28
Безобиден	17	-.10	.63	.41	.09	.57	.33
Агресивен	18	.45	.20	.25	.61	-.03	.37
Сексуален	19	.71	.09	.52	.65	.01	.43
Безобиден	20	.23	.48	.28	.05	.45	.21
Безобиден	21	.22	.51	.30	.18	.62	.42
Сексуален	22	.72	.06	.53	.72	-.02	.51
Дял от общата дисперсия, обяснен чрез фактора:		23%	10,8%	S 33,8%	19,3%	12,9%	S 32,2%

Четирифакторен анализ:

Критерият - дял в общата дисперсия най-малко 5 %, определя 4 фактора, при които за валидни се считат теглата на 16 вица от общо 22. Първият фактор се нарича “вицове със сексуална тенденция” и включва всички сексуални вицове. Четири безобидни вица имат нулеви тегла спрямо него. Вторият фактор бива наречен “безобидни вицове” – големи тегла спрямо него имат 6 безобидни вица, а един безобиден и един сексуален виц имат нулеви тегла.  Третият фактор се определя от два безобидни вица, които при по-задълбочено разглеждане могат да бъдат определени като “безсмислени вицове”. Четвъртият фактор се нарича “вицове с агресивна тенденция” – спрямо него тегла имат един агресивен виц и един виц от смесен вид. Нито един от безобидните вицове няма тегло спрямо “тенденциозните” фактори и нито един тенденциозен виц – спрямо “безобидните фактори”. Четирите фактора обясняват почти половината от общата дисперсия.

Таблица 3:

Категория:	Виц №	Вариант А, N = 295 Фактор:					Вариант В,  N = 256                  Фактор:
		I	II	III	IV	h2	I	II	III	IV	h2
Безобиден	1	-.18	.40	-.02	.33	.30	-.06	.55	.04	.00	.31
Безобиден	2	.17	.64	-.12	.19	.49	.14	.56	.11	-.14	.37
Сексуален	3	.77	-.04	-.11	.00	.61	.68	.15	.00	-.14	.50
Смесен	4	.10	.31	-.02	.56	.43	.05	.41	.13	.60	.55
Агресивен	5	.30	-.17	.04	.63	.51	.44	-.17	.11	.59	.59
Смесен	6	.41	.35	.20	.07	.34	.36	.13	.04	-.57	.48
Агресивен	7	.11	.38	.16	.50	.43	.05	.49	-.26	.11	.32
Смесен	8	.19	.58	.02