|
|
 Публикации 16:14 |
|
|
Кратка история на психотерапията |
Още от зората на човешкото съществуване междуличностната психология е била важна част от лечението на един човек от друг. Вероятно всички светци, шамани, лечители чрез внушение и други подобни методики разчитали на известна степен емпатия с пациентите си, за да може лекарството или илюзията за лек да се задейства. В миналото дори западната медицина е разчитала твърде много на мистичната сила на практикуващите лекари и на вярата на пациентите като част от лековитата сила на процеса.
До средата на XIX в. и първите няколко десетилетия от XX в. някоя лекция от страна на лекаря била единственият вид психотерапия, която емоционално притесненият човек, смятан за нормален, можел да очаква като помощ. В зависимост от темперамента на лекаря, за който ставало въпрос, това или било вид утешително окуражение, или обвинение в глупост.
След това обаче следва приказката за подходящия човек, дошъл на подходящото място в подходящото време. Зигмунд Фройд бил млад лекар, който специализирал неврология. Интересувал се от хипноза и бил изключително начетен в сферата на философията и антропологията. Живял във Виена, в Централна Европа, т.е. на идеалното място, за да бъде обладан от треската на философската и научната мисъл, от провеждането на опити и от приложните науки, които се развили в края на XIX в. По това време демонстрациите на хипноза били нещо популярно и Фройд забелязал, че някои от невидимите, макар и действително реални за изследваното лице физически болести, които хипнозата можела да предизвика - като загуба на възможността да се използва крайник, или „забравяне" на нещо, което човек знае от много време - приличат на тези, които е забелязал при т.нар. хистерични пациенти. Това го накарало да се замисли дали тези симптоми не се дължали на някакви скрити сили на психиката. Търсейки отговора, Фройд извел на преден план идеята, че голяма част от това, което сме, както и това, което ни стимулира и мотивира, е скрито от ежедневния ни мисловен процес. Това дало началото на изследване, поставящо на преден план несъзнателното в личността и описващо защитните механизми, като именно Фройд представя първия модел за разбиране на неврозата, както и съответното лечение.
Първоначално Карл Юнг последвал идеите на Фройд, но след време вниманието му се изместило върху тълкуването на фантазмите и сънищата при сътрудничеството между терапевт и пациент. След като Юнг разработил своите независими теории по аналитична психология, той съвсем се отделил от Фройд.
До 1910 г. Адлер също бил последовател на Фройд. В крайна сметка обаче той отрекъл основната фройдистка идея, че двигателната енергия на човека се черпи от примитивното, хедонистично поле на желанието, наречено То. Вместо това Адлер наблегнал на социалните фактори в развитието на човека. Неговата теория, наречена индивидуална психология, се занимава единствено с начина, по който се развива животът на пациента. За разлика от Фройд теориите на Адлер не се използват широко. Въпреки това те несъмнено допринасят за появата на развилите се впоследствие множество терапии, частично вдъхновени от Фройд и частично от по-достъпните социални и педагогически парадигми, които по-късно започнали да изникват най-вече в САЩ.
След известно време още трима души - Мелани Клайн, Д. У. Уиникът и Феърбрейн сътрудничат на наречената по-късно Британска школа, основана върху разработването, изменението и разширяването на идеите на Фройд. Техните теории акцентират върху разбирането на начина, по-който ключовите взаимоотношения се представят в самия човек. Според тях основният нагон не е нито инстинктивен, нито чисто социален, а се основава на желанието ни да се свържем с другите: да обичаме и да ни обичат в замяна.
С течение на времето и главно след Втората световна война се появили нови типове терапии, които били много по-достъпни и по-лесно разбираеми от все повече интересуващата се публика. Всяка от тези терапии се различавала от останалите по своята различна група основни разбирания за природата на човешката психика. Карл Роджърс развива центрираната към човека терапия, която приема, че в същността на своето същество всеки човек е цялостен, добър и идеално мотивиран и че задачата на терапията е да извади на повърхността всички тези неща. За разлика от всички други терапии центрираната към човека терапия е именно това, което обозначаваме с термина „консултация", макар че тази дума в днешно време е толкова всеобхватна и обобщаваща, че е най-добре да я избягваме в името на яснотата.
Транзакционният анализ като терапия, развила се в богатата почва на т.нар. Движение на човешкия потенциал (нещо подобно на термин-покривало на терапиите и теориите, които се стремят да бъдат достъпни и полезни за колкото се може повече хора), дължи много на първоначалните идеи на Фройд. Например мисловният апарат, постулиран от Фройд като То, Аз и Свръхаз, се отразява в състоянията на Аза при транзакционния анализ, съответно като дете, възрастен и на родител. Друг важен елемент на транзакционния анализ е фактът, че се използва единствено в групи.
Най-ранната истинска психотерапевтична работа с групи започва в армията, в началото на века по не дотам мащабен, но показателен начин. Прилага се, за да се помогне на хората, които страдат от неврозата на войната. След това прераства в групов анализ: тип групова работа, който използва психоаналитични или фройдистки идеи като своя обосновка. Освен транзакционния анализ основните терапии при взаимодействието на работата с група и Движението за човешкия потенциал са гещалт-терапията, първичната терапия, психодрамата и срещите.
Въпреки това всички тези типове психотерапии по един или друг начин са тръгнали от трудовете на Фройд. Това се дължи на факта, че създателите на новите терапии често били подлагани на анализа и впоследствие се отвръщали от нейните правила; пример за такива терапевти са Фритц (Фредерик) Пърлс (представител на гещалт-терапията) и Артър Дженов (на първичната терапия). Дори и да не са се били подложили на терапия, пак им е било трудно да се измъкнат изпод сянката на Фройд. Пример за това е Джейкъб Л. Морено, който създава психодрамата и който винаги смятал, че тя е по-добър метод от психоанализата, а самият той - по-висшестоящ от Фройд. Но ако Морено не е приемал, че работи в сянката на Фройд, защо тогава непрекъснато се е опитвал да вземе връх над него?
Третият основен поток е този на теориите за ученето, където влизат насоки от типа на бихевиористичната (поведенческата) психология, разработена от Скинър и други психолози главно в Северна Америка. Вероятно бихевиористичната терапия е тази. която по отношение на основните си разбирания се отдалечава най-много от всички терапии, възникнали въз основа на идеите на Фройд. Акцентирайки върху наблюдаваното поведение и обективната оценка, бихевиористичната и свързаната с нея когнитивна терапия са изключително насочени към практиката.
В концептуалното пространство между Движението на човешкия потенциал и теорията за ученето са се развили много други типове терапии, между които: рационално-емоционална терапия, терапия на двойката, консултация при загуба на близък човек, сексуална терапия и поведенчески модифицирани групи. Привлекателната сила и стойността на тези терапии се крие в начина, по който всяка от тях постига своите цели, както и в необходимото й за това време. Същевременно обаче всички те могат да се използват за фокусиране върху специфични проблеми.
Основните постулати на психотерапията са следните:
- взаимоотношението между пациента и терапевта е важно за процеса на терапията;
- в резултат на терапията е възможен по-голям избор на мисли, действия и емоции от страна на изследваното лице;
- дейността на терапията разкрива аспекти от мисълта, действието и емоциите на пациента, които преди това той не е осъзнавал;
- терапевтичната връзка ще позволи на пациента да се срещне и да изследва трудните и разстройващи,за самия него факти;
- пациентът има желание и възможност да се учи от терапевтичния процес и да развие способност да се справя с трудностите по начин, ставащ непрекъснато все по-независим.
ПРИЧИНИ ДА СЕ ПОДЛОЖИМ НА ПСИХОТЕРАПИЯ:
Принудата да повтаряме
Едно от най-неприятните неща, които можем да осъзнаем, е това, че нещата в отношенията ни непрестанно се разпадат по един и същи начин. Фройд описва това много добре:
Срещали сме хора, при които всички човешки взаимоотношения водят до един и същи резултат: например благодетеля, който след време е изоставен от всичките си протежета независимо от множеството различия помежду им и който по този начин е обречен да вкуси от цялостната горчивина на неблагодарността; или човек, чиито приятелства винаги завършват с предателство от страна на неговите приятели; или човек, който в личния си живот непрекъснато издига другия до равнище на страхотна власт в личен или обществен план и след това го замества със следващия; или любовника, при който всяка любовна връзка с жена преминава през едни и същи цикли и достига до един и същи край.
След като сме забелязали подобна тенденция в самите нас, не е възможно да я забравим. Опитите да я разрешим самостоятелно рядко се увенчават с успех, донякъде поради това, че „разрешаването на нещата сами за себе си" е вероятно част от проблема. Също така и поради факта, че един проблем винаги има много по-голямо съдържание, отколкото усещаме съзнателно, но то не може да се изведе на фокус от несъзнателното без помощта на някой друг. В крайна сметка принудата да продължим да повтаряме поведението си в нашите връзки по такъв начин, че да вредим на своето или на чуждото благополучие, се корени в миналото. Ние несъзнателно задействаме за пореден път разрушените взаимоотношения от своето детство и неволно подбираме тези хора около нас, които - по подобни техни си причини - ще се почувстват задължени да участват в играта.
Непоносимото чувство да си "заседнал"
Понякога чувството или усещането, което подтиква човек да потърси психотерапия, е умственият еквивалент на нагазването в гъст захарен сироп и спирането пред някаква невидима бариера. Изтощени, с разклатени основи и в много потиснато настроение някои хора се предават на това положение и се опитват да намалят болката, като се убеждават, че единствено това може да им даде животът, че това е всичко, на което могат да се надяват, и че така или иначе е всичко, което вероятно са заслужили. Други търсят помощ с малкото надежда, която им е останала.
Общо недоволство от живота
То е свързано с чувството, че си заседнал, но се различава от него. Общото недоволство е нещо подобно на промъкващо се физическо неразположение, което бавно се просмуква в живота на човека и го кара да разглежда бъдещето си като предсказуемо и безинтересно. Смелостта да разбере това състояние на нещата и да поиска да продължи по някакъв друг начин може да доведе индивида до невероятни постижения. Например някои хора продават абсолютно всичко, което притежават, и започват нов живот; други се разделят с партньорите си, с които живеят от много време; трети купуват яхти и започват да пътуват из целия свят. Тези „промени в обстановката" рядко помагат, защото вътрешният емоционален свят на индивида си остава същият. Има известна доза истина в ориенталската поговорка: „Независимо колко надалеч отплуваш, хоризонтът си остава същият."
Смелата постъпка, която може да извърши човек, когато е цялостно недоволен от живота си, е да открие източника на недоволството с помощта на някакъв тип интроспекция. Много хора се страхуват, че това ще ги накара да се почувстват по-зле и в началото това наистина може да се случи. Въпреки това този страх трябва да се сравни с чувството на потъване, което вероятно ще почувстваме след години, когато някоя гигантска промяна или катаклизъм в нашия живота не би имала никакво реално значение за нас самите.
Понякога някоя криза в живота разрушава способността на човек да се справя с емоционалните си проблеми, които вероятно винаги са го притеснявали, но дотогава не са имали толкова разстройващ ефект. Съществуват три типа кризи, а именно:
Криза в отношенията - например изоставяне от партньора, смърт на близък човек, промени в отношенията с родителя или детето.
Криза на личността - например откриването на някакво сериозно заболяване, като СПИН или рак.
Криза на обстановката - това е като загуба на вашия дом или работа, непланирана поява на дете, а дори и на неочаквано богатство.
Обсебване от миналото
Завързан със стотици миниатюрни нишки, подобно на Гъливер в книгата на Суифт, човек често разбира, че е ограничен в настоящето от стотици спомени за събития от миналото, както и от отношението си към тях. Основният източник на фрустрация е усещането, че нищо не може да се изживее или обхване цялостно - винаги в стомаха ни си остава един възел, или в най-затънтеното ъгълче на съзнанието ни се крие някакъв ужас, които никога няма да забравим. Същевременно някои хора страдат изключително силно по хора, които смятат, че са разочаровали. С времето оплакванията - особено онези, които никога не могат реално да се изгладят от виновника - се превръщат в нещо като светилище, към което непрекъснато се връщаме и прекланяме. Всеки човек в подобна позиция може несъзнателно да прекара своя живот в разбиване на взаимоотношенията си с другите, тъй като търси някого, който или да премахне предизвиканата болка (нещо напълно невъзможно), или да плати за тази болка (нещо също толкова невъзможно).
Депресия
Депресията е често срещан проблем, който има линейна структура. В единия край се намират чувствата, които се появяват, когато нещата вървят на зле или когато човек загуби посоката в своя живот; в средата е омаломощаваща-та загуба на способността ни да се справим с ежедневието си - например поради силно притеснение или безпокойство, последвало някаква загуба или криза в живота ни; а в другия край на спектъра е напълно оформената клинична депресия. Депресията в по-лошата част на оста се характеризира с трудности при заспиване, загуба на апетит, чувство на безнадеждност, ниско енергийно ниво, загуба на сексуален интерес, както и неспособност за концентрация. Някои от психотерапиите предлагат добро разрешение на психологичните особености на депресията. По-сериозните депресивни състояния се дължат на химичния дисбаланс в мозъка и изискват лечение от психиатър или от семейния общопрактикуващ лекар. Ако се съмнявате в причините на депресивните си чувства или желанието си за самоубийство, трябва винаги да се посъветвате с лекар, преди да започнете каквато и да е форма на психотерапия.
Тревожност
Тревожността е общ симптом на ежедневния ни живот и вероятно се корени в нашата изключително важна и примитивна способност да се страхуваме. В психологически план тревожността често смущава човек, защото изглежда така, сякаш се е появила без причина. Всъщност причината е скрита от осъзнаването й в нашето несъзнавано - тази част от психологическото ни функциониране, която не съзнаваме. Скритите или забранени импулси, мисли и отношения причиняват тревожност тогава, когато заплашват да излязат на повърхността и да станат съзнавани. Обикновено реакцията ни по отношение на тревожността, преди да я съзнаваме, е отново да избутаме нежеланите чувства - като яд или сексуално желание - назад и навътре в себе си с подходящия за случая защитен механизъм. Когато тревожността вече не може да се контролира задоволително, тя изскача на повърхността като един от характерните симптоми, които довеждат хората до терапия.
Фобии и мании
Има множество видове фобии, някои от които са по-известни от други. Дали страхът е от други хора, паяци, изпити или мръсотия, тревожността е един от основните симптоми, свързани с фобията. Поведенческите терапии се опитват да сведат тревожността до минимум и по този начин да намалят силата на предмета или ситуацията, които водят до появата на тази фобия. От друга страна, психотерапиите от типа на психоанализата приемат гледната точка, че фобията е външната проява на някакъв потиснат конфликт и че този конфликт трябва да бъде разследван и разбран, за да няма повече „нужда" от съответстващото му външно поведение.
Трудности във взаимоотношенията
Много от трудностите във взаимоотношенията се проявяват в по-голяма степен в определени моменти от нашия живот, например когато децата стават по-независими, когато достигнем средна възраст или когато премисляме своето пенсиониране (дали по-ранно или не).
Характерни примери за такива трудности са следните:
Взаимоотношенията между жените и майките им.
Взаимоотношенията между мъжете,и бащите им (особено когато бащите са в края на живота си).
Взаимоотношенията между съпружески двойки.
Проблеми в групи
Много хора откриват, че взаимоотношенията в групите са трудни. В известна степен това трябва да се очаква, тъй като социализацията е най-сложната човешка дейност. Но при някои хора идеята за група предизвиква особен ужас. Обикновено такива личности са преживели ограничени или травмиращи преживявания при първите си взаимоотношения в група, а именно в семейството. Те непрекъснато избягват ситуациите, в които очакват, че ще повторят това или ще го напомнят на онези, които са ги тревожили и обърквали в детството, а това ги превръща в изолирани от обществото възрастни хора. Например човек, чието семейство е решавало проблемите си с кавги, спорове, отхвърляне и словесна жестокост. Като възрастен в своите взаимоотношения той ще избягва преговори, конфронтации и справяне със силните възгледи на другите. Парадоксално е, но такива хора обикновено завършват кариерата си на някой управленски пост, защото независимо от факта, че усилено се мъчат да принадлежат на някоя група, те го правят по такъв начин, че избягват (както се надяват) конфронтациите, защото се чувстват отговорни за тях. Деспотичните родители, директори на училище и политици, както и директорите на фирми, са пример за хора, които се опитват да принадлежат към групата, без обаче да станат една нормална част от процесите в нея. За някои хора социалната изолация е приемлив вариант, но за повечето заемането на длъжност и изграждането на семейство изискват известна степен на самочувствие в груповата ситуация.
Работни взаимоотношения
Стресът на работното място е една от най-често срещаните трудности, преживявани от хора, които са доволни във всякакъв друг план. Независимо каква е очевидната причина, лошите взаимоотношения между хората представляват основната причина за проблемите ни на работното място. В голям мащаб това включва индустриалните отношения и динамиката на институциите. Когато става въпрос за отделните индивиди, най-добрият начин за справяне с този вид стрес е самият човек да разбере своята роля в предизвикването на подобно състояние, да помисли какво може и какво не може да промени и в зависимост от това да се приспособи, като използва новите си познания като защита срещу отчаянието и безсилието. Ако това е невъзможно, вероятно трябва да се потърси ново, по-добро работно място. В такъв случай обаче подобно глобално решение трябва да бъде предшествано най-малкото от повишено лично осъзнаване, което, както описахме по-рано, е единственият разумен начин да извършваме подобни промени.
Стремеж към развитие
Рядко мотивацията за започване на психотерапия е нещо толкова недвусмислено, колкото е например най-обикновеното ни желание да се опознаем повече, но въпреки това, подобно желание често е част от причините за подлагането ни на нея. По принцип човекът е любопитно същество и, общо взето, се насочва към неща, които едновременно са и вълнуващи, и му носят усещане за благополучие. Много терапевтични срещи предлагат и двата елемента, като по този начин представляват привлекателен процес, към който можем да се присъединим. Въпреки това има два основни проблема, които водят началото си от този факт. На първо място, терапиите, които са нещо сензационно, драматично или изключително емоционално имат склонността грешно да приемат „опита" като засилено осъзнаване и разширение на личния избор. На второ място, тези хора са предразположени да се превърнат в „растежохолици", т.е. те разбират, че не могат да се справят, без да са под влиянието на определен тип терапия. Това понякога не само усложнява развитието им в емоционален план, но и ги превръща в жертва на безскрупулни и невежи терапевти.
Желанието да станем терапевти
Някои хора знаят, че искат да бъдат терапевти и разбират, че подлагането им на терапия е най-доброто начало за това. Други не осъзнават, че желаят да бъдат терапевти, и могат неусетно да саботират своя личен терапевтичен опит, като се състезават с терапевта.
Специфични причини за търсене на терапия
Има множество специфични причини за търсене на терапия ето защо доста агенции предлагат групова терапия. Някои от причините за търсене на терапия са:
проблеми при храненето (от типа на булимия, анорексия, пълнота),
сексуални злоупотреби в детството,
аборт,
СПИН,
алкохолизъм,
злоупотреба с медикаменти,
тежка загуба,
фобии,
изнасилване.
Използвана литература:
ПРИНЦИПИ НА НЕВРО-ЛИНГВИСТИЧНОТО ПРОГРАМИРАНЕ
Ян Макдермът, Джоузеф О'Конър
|
13 Септември 09, 16:14
 Коментари (1811)
|
|
Психологически изследвания и статии 
