|
|
 Публикации 21:44 |
|
|
Вилхелм Райх: Емоционалната чума - трета част |
За повече от 30-годишна биопсихиатрична работа стигнах до извода, че най-често жертва на емоционалната чума са индивидите, които имат много биологична енергия. Именно високото енергийно напрежение прави индивида жертва на тази болест, защото наличието на мускулна и характерова броня не му позволява да се развива по естествен път. Индивидът, който страда от емоционална чума, е продукт на авторитарно-компулсивното възпитание, той въстава против него и постига по-голям успех, отколкото спокойният и дистанциран невротик. Той се различава от гениталния характер по това, че неговата дейност няма обществена цел и не може да доведе до рационални промени и подобряване на обществото. Разликата от невротичния характер е в това, че той не се отстранява.
Гениталният характер отстранява своите чумни реакции по два начина: първо, поради своята рационална структура на характера той възприема собствените чумни реакции като чужди и безсмислени. Второ, той е толкова здраво закрепен в рационалния процес, че мигновено осъзнава опасността, която идва от ирационалните тенденции. Това му позволява рационално да се контролира. Индивидът, който страда от чума, получава толкова вторично садистично удоволствие от своето поведение, че е недостъпен за всякаква корекция. Всички действия на здравия индивид се подхранват от резервоара на биологичната енергия. Вярно е, че действията на индивида, поразен от чума, имат същия източник, но всяко действие трябва да премине през характеровата и мускулната броня. В резултат и най-благоприятните намерения се превръщат в антисоциални и ирационални действия. Преминавайки през бронята, действията променят функциите си. Импулсът започва с рационалното намерение. Наличието на броня прави естественото и органично развитие на импулса невъзможно. Това се възприема от индивида като непоносима забрана. За да се изрази по някакъв начин, импулсът трябва да пробие бронята. В това време се губят първичното намерение и рационалната цел. Резултатът от действието вече много малко напомня първичното рационално намерение. То отразява разрушителната сила, която е необходимо да се привлече за проникване през бронята. Жестокостта на индивида, страдащ от чума, се намира по този начин в зависимост от неспособността да пробие характеровата и мускулната броня. Разрушаването на бронята е невъзможно, защото чумното действие не осигурява нито оргастично разриждане, нито рационална увереност в себе си. И така много противоречия в структурата на характера на индивидите, страдащи от чума, могат да бъдат лесно разбрани. Такъв индивид може да се стреми към любов и дори да намери жена, която, както той мисли, да обича. Когато се открие неговата неспособност да обича, той изпада в садистична ярост, обръщайки я срещу себе си или против любимата жена, ярост, която нерядко води до убийство.
Основна характеристика на чумния инвид е противоречието между силния стремеж към живот и неспособността да се реализира по съответен начин заради наличието на броня. Внимателният наблюдател ще отбележи, че за европейския политически ирационализъм е било характерно именно такова противоречие: най-добрите намерения при компулсивната логика са довели до деструктивни резултати.
Ще се опитаме да илюстрираме дадената диференциация с всекидневни примери. Първият пример е “борбата за детето”, която често възниква при разводите. Може да се очаква проявата на три възможни реакции: рационална, невроза на характера и чумна реакция.
А. Рационална реакция
Бащата и майката се борят за здравословно развитие на детето, като изхождат от рационални подбуди и използват рационални средства. Те могат да стигнат до съгласие по отношение на това с кого да остане детето или могат да имат различно мнение по този повод. Във всеки случай в интерес на детето те няма да използват задкулисни методи. Те откровено ще поговорят с него и ще му дадат възможност само да вземе решение. Те ще се ръководят не от собствените стремежи да имат право над детето, а от неговото желание. Ако един от родителите е болен психически или страда от алкохолизъм, то детето трябва да осъзнае това като нещастие, което трябва да понесе. Единственият мотив на постъпките тук е да не се нанесе вреда на детето. Позицята се определя с отказ от собствените интереси.
Б. Невротична реакция
Борбата за детето е пълна с най-различни разсъждения, например със страх пред общественото мнение, т.е тя се определя не само от интересите на детето, но и от адаптацията към общественото мнение. Пациентите с невроза на характера винаги се придържат към общоприетите представи, например, че детето винаги трябва да остане с майката или въпросът да се решава чрез съд. Ако един от партньорите е болен психически или страда от алкохолизъм, то обикновено този факт се премълчава, в резултат от което страда и другият партньор, и детето, доколкото развода е избягван. Мотив на подобно поведение е девизът: “Не следва да се дава повод за подозрения”. Позицията се определя като отчуждение.
С. Реакция на носителя на емоционална чума
Интересът на детето като основен мотив за борба тук само се провъзгласява, но не се изпълнява. Истински мотив е отмъщението на партньора, лишаването му от удоволствието да общува с детето. Борбата се води с помощта на клевета, като не се посочва здрав или болен е партньорът. Че интересите на детето не се вземат предвид, личи от факта, че любовта на детето към другия родител не се взема под внимание. За да се откъсне детето от партньора, той се обявява за психически болен или алкохолик, не е важно дали е истина или лъжа. Така на детето се нанася вреда, за мотив служи разрушителната мъст на партньора и доминирането над детето, а не любовта към него.
Подобен пример може да има много варианти, но неговите основни черти винаги си приличат и имат общо социално значение. Рационалната юрисдикция безусловно е взела под внимание подобни разсъждения при разглеждането на делото. Може да се предположи, че броят на разводите би се увеличил и само правилно обученият психиатър или педагог могат да оценят вредата, нанесена от емоционалната чума при разводите.
Друг пример, където реакциите на емоционалната чума се проявяват още по-силно, е изневярата на партньора.
А. Рационална реакция
При действителна “изневяра” на любовния партньор здравият индивид може да отреагира по три начина: 1. да се раздели с партньора, 2. да се опита да върне партньора, 3. да прояви търпимост, ако новите отношения нямат сериозен характер. В подобна ситуация здравият индивид не изпада в невротично състояние, няма претенции за собственост и проявява гняв само когато случилото се е извън рамките на приличието.
Б. Невротична реакция
Изневярата или се понася мазохистки, или мускулната броня не позволява тя да се осъзнае. Съществува силен страх от отхвърляне. Много често човек изпада в невротично заболяване, алкохолизъм, истерия или отчуждение.
С. Реакция на носителя на емоционална чума
По принцип изневярата е резултат не от влюбеност в друг човек, а умора от партньора или желание да му се отмъсти. Измаменият партньор предприема най-различни опити да задържи неверния партньор вкъщи, да го сломи с истерични припадъци, сцени или наема детектив, за да го следи. Често партньорът се алкохолизира, но истински мотив не е любовта към партньора, а загубата на власт и притежание.
Трагедиите на ревността заемат голямо място сред реакциите на емоционалната чума. Днес не съществуват някакви медицински, социални или юридически представи и средства, които вземат под внимание тази огромна област от безнадеждност и отчаяние.
Преминаваме към разглеждане на най-впечатляващия типичен начин на реагиране при емоционална чума, която ще наречем специфична чумна реакция.
Любимо средство за действие при специфичната чумна реакция е използването на сексуална, т.е. морална дискредитация. Тя действа като механизъм, в този случай извратеният импулс, който пробива бронята, се пренася върху хората и обектите от външния свят. Онова, което в действителност е вътрешен импулс, лъжливо се възприема като външна заплаха. Същото е вярно и за усещанията, които произлизат от потоците оргонова плазма. Онова, което за здравия индивид е част от радостното усещане за живота, за шизофреника като резултат от наличието на броня на характера е мистична машина, която враговете сякаш използват за унищожаване на тялото на пациента с електрически потоци. В психиатрията са добре известни тези защитни механизми. Грешката на психиатрията е фактът, че именно този защитен механизъм се използва в социалния живот във формата на специфична реакция на носителите на емоционалната чума.
Биофизичният механизъм действа по следния начин: компулсивният морализъм във възпитанието и в живота ражда сексуална похотливост. Това няма нищо общо с естествения стремеж към любов, а представлява истински вторичен импулс подобно на садизма или мазохизма. Понеже естественото радостно възприемане на живота повече не съществува, похотливостта и клеветничеството заемат освободилото се място във формата на вторичен компулсивен стимул. И подобно на шизофреника, проектиращ своите оргонови потоци и извратени импулси върху други хора и възприемащ ги като външна заплата, така и индивидът, който страда от емоционална чума, проектира своите извращения и похот върху други хора. За разлика от психотика той не преживява своите проектирани импулси мазохистки, като заплаха. По-скоро обратното, той използва слуховете и клеветата садистично, приписвайки на други онова, което той не се решава да си признае сам. Това е вярно както за истинската гениталност, така и за вторичните извратени импулси. Начинът на живот на здравия индивид напомня на индивида, който страда от емоционална чума, за неговата генитална слабост и представлява заплаха за неговото невротично равновесие. Всичко, което му остава да прави, е в съответствие с принципа на киселото грозде да се смеси с кал здравата сексуалност на другите хора. Понеже той не е в състояние напълно да разкрие своята похотливост заради етичното морализаторство, той приписва тази черта на своята жертва, за която разпространява слухове. Във всеки подобен случай на чумна реакция се откриват именно тези характеристики, приписани на здравите индивиди, против които безуспешно се бори вътре в самия себе си индивидът, страдащ от емоционална чума, или живее с това, мъчейки се от пристъпи на съвест.
Как действа специфичната чумна реакция в няколко примера от всекидневието?
Съществува типът на интелектуалеца, който постоянно разсъждава за “културните ценности”. Такива хора често цитират класиците, като съвсем не разбират сериозността на проблема. В същото време те са цинични и се смятат за съвременници и либерално настроени, неограничени от условностите. Понеже не могат да изпитват сериозни чувства, те възприемат сексуалната любов като някаква игра, повод за остроумия, за разкази за “вчерашни подвизи” и пр. На сериозния слушател, който познава сексуалните страдания на общата човешка маса и онази деструктивна роля, която играе несериозното отношение към сексуалността, му е ясно, че подобна разпуснатост се дължи на сексуален глад и е резултат от оргастично безсилие.
Такива културни индивиди са склонни да разглеждат сексуалната икономика, която въпреки всевъзможните препятствия, сериозно се бори с емоционалната чума сред хората, като продукт на разтревоженото съзнание. Те продължават да говорят за “културни ценности”, към които трябва да се придържаме, но изпадат в ярост, когато някой преведе това понятие на езика на масите. Веднъж подобен индивид се срещнал с жена, която имала намерение да учи при мен. Когато те заговорили за това, той предпазвайки я от подобна крачка, негативно се изказал за моята работа, защото съм бил без лиценз. Веднага след това той “прикрил” своето заявление със споменаването, че съм отличен клиницист. Подобна дискредитация, която носи в себе си всички признаци на емоционалната чума, разбира се претърпяла поражение. Жената все едно дойде при мен да учи педагогика на сексуалната икономика и скоро разбра природата на емоционалната чума.
В подобни ситуации е трудно да останеш обективен и коректен. Игнорирането на подобно произшествие обаче ще доведе до успех клеветника, защото ще му позволи да продължи своята дейност. С него може да се води борба в съда, но това ще означава, че борбата е на същото ниво, а не чрез медицински метод. По този начин пострадалият оставя всичко както си е, рискувайки още някой индивид, който страда от емоционална чума, да научи за това...Проблемът е много важен, защото много честни и сериозни начинания са били унищожени именно от емоционалната чума. Това прави борбата с нея социална необходимост, защото тя е много опасна. Достатъчно е да се прочете в “История на материализма” на Ланге за клеветата, която се стоварила върху Ламетри, който бил пионер в изучаването на естествените науки през 17 век. Той не само вярно разбрал основните връзки между възприятието и физиологичните стимули, но дори вярно описал връзката между психосоматичните проблеми и биологичния сексуален процес. Това вече дошло много на филистимците, които разпространили слуха за това, че Ламетри може да развие такава теория само защото е “безпътник”. От тези източници до нас са дошли слухове, че той е умрял, като се задавил с голямо парче баница. Това е не само глупост от медицинска гледна точка, това е типичен пример за слухотворчество на емоционалната чума. Слухът, подхванат от индивидите, неспособни за получаване на удоволствие, преминават в техните потомци, мърсейки честното име без причина. Ясно се вижда колко катастрофална е ролята, която емоционалната чума играе в обществото.
Друг пример, в който проекционният механизъм на емоционалната чума, във вид на дискредитация, се вижда още по-ясно. Още в Норвегия научих за слуха, че съм болен от шизофрения и вече съм бил известно време в клиника. Пристигайки в САЩ през 1939 г., открих, че слухът също е разпространен и тук, дори повече отколкото в Европа, където бях по-известен. После стана ясно, че слухът има един и същи европейски източник. Беше човек, скоро пристигнал в Америка.
В тази ситуация имаше голяма доза ирония. Този човек след моя разрив с психоаналитичната асоциация понесе нервен срив и изкара известно време в клиника, което за него беше шок. Той се намираше в сложно положение. От една страна, той разбираше значението на моите научни изследвания, от друга, беше неспособен да скъса с организацията, възгледите на която противоречали на моите изследвания. Както става в подобни случаи, той се постара да премести вниманието от себе си върху мен, който вече бях в центъра на опасна и разгърната полемика. Той беше толкова уверен в моя провал, че не можа да се въздържи от последния удар. Неговата реакция беше типична чумна реакция. Никога не съм бил психотик и не съм се лекувал в клиника. Нещо повече, големите натоварвания не влияят на моята способност да обичам и работя.
В края на краищата психическото заболяване не е позор само по себе си. Като всеки порядъчен психиатър аз винаги съм съчувствал на душевно болните и често дори съм изпитвал уважение към душевния им конфликт. Пациентът, страдащ от душевно разстройство, е по-близо до живота, отколкото социално опасният индивид, страдащ от емоционална чума. Подобна клевета имаше за цел да ме унищожи – мен и моята работа. Няколко пъти тя ме поставяше в опасно, трудно положение. Например при работа със студенти имах допълнителна задача – да ги убеждавам, че не съм психотик.
На някои фази на оргонотерапията специфичната реакция на емоционалната чума се проявяваше по най-типичен начин: щом пациентът или студентът влезе в контакт с плазмените потоци, той започва да изпитва силен страх от оргазма. На този стадий оргонотерапевтът обикновено се превръща в “мръсна сексуална свиня” или “в луд”. Искам да подчертая, че подобна реакция възниква във всички случаи. Много студенти са чували за моята “лудост”.
Теорията за сексуалната икономика е толкова революционна, че е много лесно да се нарече безумна. Заради този слух ситуацията се усложни до такава степен, че стана опасна за живота. Подобни последици от действието на чумната реакция трябва да бъдат обезвредени от всякакви легални начини. Само благодарение на моя клиничен опит успях да се справя с опасността.
Когато след няколко години беше признато, че диагнозата шизофрения е несъвместима с извършената от мен научна работа, нашият сплетник промени своето твърдение почти по хумористичен начин – той заяви, че съм се излекувал от шизофренията.
Специфичните реакции на емоционалната чума редовно се проявяват в политическия живот. Неотдавна видяхме как империалистическите диктаторски режими при всеки нов акт на агресия приписват на жертвите си именно онези намерения, които те се стремят да извършат. Така Полша беше обвинена в планиране на тайно нападение над германския Райх. За да се предотврати този акт, Германия нападна първа...
Ако се върнем няколко десетилетия назад, ще си спомним прочутото дело Драйфус. Висши военни от френския Генщаб продали плановете на Германия, а за да скрият този факт, обвинили невиния капитан Драйфус и го изпратили на далечен остров. Ако не беше Зола, нямаше да научим за тази специфична чумна реакция. Доколкото емоционалната чума в голяма степен управлява формирането на общественото мнение, тя отново и отново представя деянията си като неуспехи на правосъдието, за да действа отново и отново.
Ако сериозно се изучи как действа емоционалната чума в голямата политика, ще стане трудно да повярваме в историята. Може да си зададем въпроса – възможно ли е клерикализмът на политическия диктатор или любовното приключение на краля да повлияят върху благополучието и благосъстоянието на следващите поколения милиони хора? Действително ли ирационализмът в социалния живот отива толкова далече?
Въпросите са странни, защото последствията от емоционалната чума са толкова фантастични, че е трудно да се повярва в съществуването им. Човешкият ум отказва да вярва, че подобна неразумност може да съществува. Именно гигантската нелогичност на социалните условия прави възможно тяхното съществуване. Нито едно социално зло няма да бъде изтрито от лицето на земята докато общественото съзнание отказва да приеме факта, че неразумността съществува и тя е толкова голяма, че на практика не се вижда. В сравнение с колосалността на социалната безсмислица, постоянно хранена от дълбоко вкоренената емоционална чума, основните социални функции, които управляват жизнените процеси – любов, работа и знание, ни се струват маловажни. Нещо повече, те изглеждат социално смешни.
Както е известно от обширния медицински опит, нерешеният проблем със сексуалността на подрастващите има по-сериозно въздействие на обществения живот и моралната идеология отколкото данъчния закон. Например да вземем един лекар парламентарист, който представя проблема за пубертета за парламентарна дистусия. Да приемем, че е получил отказ и той прилага метода на обструкцията. Този пример ясно показва основното противоречие между всекидневния човешки живот и административната форма, която го управлява. Ако разгледаме проблема спокойно и на базата на фактите, ще видим, че няма нищо необичайно в парламентарното обсъждане на проблемите на пубертета. Всеки член на парламента е минал през ада на сексуалната фрустрация в пубертетния период. Нищо в живота не може да се сравни с този конфликт по важност и тежест. Рационалното решаване на проблемите на пубертета би изкоренило отведнъж част от социалните проблеми, като престъпност, страдание, съпровождащи разводи, мъчения, предизвикани от възпитанието в ранно детство.
Така че темата би трябвало да бъде приета от парламентаристите, като разумна и полезна. Но ние се стараем да я избегнем, нещо вътре в нас не ни позволява публично да обсъждаме този проблем в парламента. Това нещо е намерението и ефекта на социалната чума, която постоянно се стреми към самосъхраняване и съхраняване на своите институции. Тя е разделила социалния живот на частен и официален. Частният живот отсъства на официалната сцена. Фасадата на официалния живот е асексуална, но вътрешната й част е пълна с перверзии и порнография.
Ако това дълбоко разделение не съществуваше, то официалният живот би съответствал на частния и би давал вярна представа за всекидневния живот в големите социални групи. Подобно обединение на живота в едно цяло не би било сложно да се направи. Но тогава би престанал да съществува един важен сектор в социалния живот, който не само подпомага обществения живот, но и го поставя на границата на катастрофата. Секторът с името висша политика във всички аспекти.
Поддържането на пропастта между истинския живот на социалния организъм и неговата официална фасада е именно онова, което яростно се защитава от емоционалната чума, която редовно проявява деструктивност, когато проблемът с пропастта се обсъжда от рационални позиции. Отново и отново представители на висшата политика се обявяват против разпространяването на сексуално-икономическите представи за връзката между биологичния организъм на човека и държавата. В своята най-мека форма техните аргументи звучат приблизително така: “Тези “философи на секса” са аморални, от време на време разкриващи язвите в обществото. За нещастие е вярно, че животното и човекът имат сексуалност и този факт предизвиква съжаление. Що се отнася до останалото, сексуалността не е всичко в живота, има и други по-важни неща, като политиката и икономиката. Сексуалната икономика преувеличава нещата, по-добре и без нея.”
Подобни аргументи редовно се срещат при лечение на индивидуалната биопатия или обучението на студенти. Това недвусмислено показва, че подобни аргументи са следствие на страх от оргазма и водят до опит да се запази собствената изолираност и въздържание. Срещайки се с подобен аргумент при публични изяви, например по ментална хигиена, е невъзможно да се разоръжат представителите на културни и други ценности, като им се посочи собствената броня и страхът да получат удоволствие. Ако направи това, терапевтът ще открие, че всички настроения са срещу него, доколкото всички те имат тези черти и съответно, всички ирационални аргументи ще се основават на този факт. Но съществува непобедим, чисто логичен аргумент, който в съответствие с нашия опит води до успех.
Ние сме съгласни с нашите противници. Вярно е, че сексуалността не е всичко в живота. Ние дори ще добавим, че у здравия индивид сексуалността не е тема за резговор и център на постоянни обсъждания. Защо тогава, задаваме въпроса, сексуалността заема централно място в живота и мислите на хората?
Ясно е, че циркулацията на парата е важно условия за функционирането на фабриката. Работниците в това време не мислят за парата, а са съсредоточени върху производството на продукцията. Енергията на парата наистина не е всичко, има и други, по-важни интереси. НО да си представим, че системата на подаване на парата е повредена, енергията престава да функционира, струговете спират, работата спира. Сега вниманието на работниците като цяло е насочено към проблемите на движението на енергията и на това как то да се възстанови. След като се възстанови енергията, тогава може да се мисли за други неща.
В такова положение е и проблемът със сексуалността в нашето общество. У повечето хора потокът на биологичната сексуална енергия е увреден. Именно това е причина за това, че биосоциалният механизъм на обществото съвсем не функционира или функционира със сривове. По тази причина има явления като ирационална политика, масова безотговорност на хора, биопатия, убийства, с една дума – емоционална чума. Ако всички хора могат да удовлетворяват своите естествени сексуални потребности без загуби, нямаше да има разговори за сексуални проблеми. Тогава би било справедливо да се говори за “съществуване на други интереси”.
Титаничните усилия на сексуалната икономика се състоят в това да се помогне на т.нар. “други интереси” да заемат подобаващото им се място. Фактът, че днес всичко се върти около сексуалността, показва, че в потока на сексуалната енергия на човека има сериозни нарушения, а следователно, нарушения има и в неговото биосоциално функциониране. Сексуалната икономика се стреми да отвори сдържащите клапани, да освободи тока на биологическата енергия, за това другите интереси като ясно мислене, естествен ред, работа, която носи радост от функционирането. Накратко, сексуалността в нейните порнографски форми да престане да занимава умовете, както става днес.
Нарушенията в потока енергия, както беше посочено, действат на базата на биосоциалното функциониране и следователно, управлява всички функции на човека. Аз се съмнявам, че базалният биологичен характер на подобно нарушение е напълно осъзнат дори от някои оргонотерапевти. Нека да изучим този въпрос и отношението на оргономията към естествените науки със следния пример.
Да сравним естествените науки, които не разглеждат базалното биологично нарушение, току-що описано от нас, с група железопътни инженери. Тези инженери са написали много книги, някои от които подробни за размерите и материалите на вратите и прозорците, на седалките и пр., за химическите съставки на стоманата и дървото, силата на спирачките, скоростите и пр. За тях е типично да не отчитат едно – енергията на парата и нейното функциониране. Естествените науки не се занимават с функционално изследване на живота. Те могат да бъдат приравнени към тези инженери. Оргомистът не може да върши своята работа, докато не разбере, че е инженер на жизнения апарат. Това не означава, че като инженери на жизнения апарат, ние трябва да се занимаваме само с биосексуалната енергия. Тук няма нищо, което би могло да ни накара да се чувстваме непълноценно. Обратното, ние имаме всички причини да се гордеем с работата си.
Може да се зададе въпроса защо разпространено заболяване като емоционалната чума може да мине незабелязано. Работата е там, че именно незримостта е основна черта на емоционалната чума. Не е възможно да се види, да се разберат намеренията й и това й носи успех. Както казах по-рано, именно размахът на епидемията я прави незабележима (Хитлер: Колкото е по-голяма лъжата, толкова по-силно й вярват). Преди развитието на оргономията не съществува научен метод за разбиране и изследване на емоционалната чума. Политиката изглеждала разумна, никой не бил склонен дори да я заподозре в ирационалност, а чумата имала на свое разположение важни социални средства за предпазване от разобличение.
Във всеки случай на лечение на биопатията или промяна в структурата на характера на лекаря или педагога ние се сблъскваме с емоционалната чума във формата на реакция на характерологична съпротива. Така се научихме да определяме клиничните случаи. Клиничният опит напълно потвърждава нашето убеждение, че винаги съществува макар и едно човешко същество, което може да избегне влиянието на емоционалната чума.
Другият начин, който ни запознава с реакциите на емоционалната чума, това е реакцията на научните открития на оргономията. Носителите на емоционалната чума могат да бъдат съвсем незапознати с резултатите от нашите изследвания, но те чувстват нейните открития в работите на аналитиците на характера, оргонотерапевта и разбират, че това е опасно за тях. На това те реагират с клевета и специфична чумна реакция дълго преди ние да осъзнаем, че влизаме в тежка борба, в каквато още не са участвали лекари и педагози. Действайки скрито и рационално, емоционалната чума е намерила начини да остане неразкрита. Тя се държи като престъпник във вечерна рокля, когато от него свалят маската. Тя преуспява в този маскарад в течение на векове. И това би продължило и още, ако тя не се прояви много откровено във формата на диктатури и масови епидемии. Тя разгоря война с невиждани мащаби с хронични всекидневни убийства. Тя се опитва да се скрие зад такива понятия като “интереси на държавата”, “нов ред”, “искания на държавата или расата”, а физически болният свят от години й вярва. Но тя се разкри много откровено. Тя влезе в конфликт с естествения стремеж към живот, присъщ на всички хора, и не остана нито едно семейство или професия, незасегнати от нея. Фактът, че оргонотерапевтът се е научил да я разбира и поправя в практиката си неочаквано се сля в едно с проявите на световната катастрофа. Основните черти на големите и малките трагедии се оказаха еднакви. Така емоционалната чума сама дойде на помощ на естествените науки. Светът започна да задава въпроси за емоционалната чума и чакаше отговори. Ние ги даваме в съответствие с нашето знание. Всеки щастлив човек ще намери у себе си признаци на емоционалната чума и така може да разбере, че тя отново води света към катастрофа. “Новият ред” обикновено започва в нашия собствен дом.
Разкриването на тези стаени действия и механизми на жизнени нарушения има две цели. Първата е изпълнение на дълга пред обещството. Ако при пожар се наруши подаването на вода, който знае къде е повредата, трябва да го съобщи. Втората е необходимостта да се защити бъдещето на сексуалната икономика и оргонна биофизика от емоционалната чума. Ние приключихме с простодушието и открито погледнахме социално опасната, патологична система на дискредитиране и преследване. Ако крадецът стане много нагъл, рискува да бъде хванат и да бъде лишен от работа. Още преди десет години носителите и разпространителите на чумата се чувстваха в безопасност. Те вярваха в победата и май че бяха прави. Само голямата сдържаност, дълбоките корени в естествено-научната работа и независимостта на общественото мнение не им позволиха да победят. Емоционалната чума няма да се успокои, докато не унищожи великите постижения, плодовете на човешкия труд и стремежа към правда. Не мисля, че тя е преуспяла или някога ще преуспее. За пръв път емоционалната чума се сблъсква не просто с порядъчността, а с необходимото познаване на жизнения процес, което й показа своето превъзходство. Именно силата и последователността на оргономичната естествена наука ми позволиха да издържа на ударите на емоционалната чума.
Що се отнася до моята персона и моята работа, ще кажа следното: невротизираните психоаналитици ме наричат шизофреник, фашистващите комунисти се борят с мен както с Троцки, германската тайна полиция ме преследваше като комунст, американската секретна полиция – като нацистки шпионин, майките, които потискат децата си, ме обвиняват в извращения, шарлатаните от психиатрията ме спямат за шарлатанин, бъдещите спасители на света ме наричат нов Исус или Ленин.
Аз съм зает с работа, която ми отнема цялото време и сили, работа по изследване на ирационалната структура на човека и изучаване на космическата жизнена енергия, открита преди много години. Моята работа е в оргономията.
Великите писатели и поети са описали емоционалната чума и се опитвали да се борят с нея от момента на появяването й. Но тези велики литературни постижения са останали без социални последици. Те не са организирани, нито превърнати в социални институции. Вярно, че бяха издигнати паметници в чест на тези майстори на литературата, но скоро емоционалната чума преуспя в строителството на гигантски музей, където всички постижения бяха скрити от администрация, постижения, всяко от които би послужило за основа за строителството на разумен свят, ако към него се отнесат сериозно и практически. Така аз далеч не съм първият, който се опитва да разбере емоционалната чума и да се бори с нея. Но предполагам, че съм първият, който благодарение на откриването на оргона е създал естествено-научната база за разбиране и лечение на емоционалната чума.
Днес след пет, осем, десет и 14 години различни неочаквани и непонятни катастрофи, моята позиция е в следното: както бактериологът вижда своята работа в ликвидирането на инфекционните заболявания, така и работата на медицинския оргономист е в разкриването на природата на емоционалната чума и борбата с нея като вездесъща болест. Светът скоро ще свикне с тази нова форма на медицинска работа. Хората ще се научат да различават емоционалната чума в себе си и извън себе си и ще се обръщат към научни центрове, а не в полицията, към прокурора или партийния лидер.
Полицията, прокурорите са заинтересувани в това да умеят да се справят с проявите на емоционалната чума в себе си и извън себе си. Полицията и окръжният прокурор имат работа с биопатична престъпност, но се сблъскват с усещането за безпомощност пред масовата биопатия на човечеството. Ние искаме да установим точното различие между тези, които използват полицията за дискредитиране и преследване, като аргумент в разрешаването на споровете, и онези, които предлагат научни аргументи. Това показва ясно кой ще преодолее емоционалната чума и кой не.
Аз вярвам, че е дошло времето, когато безпомощността пред лицето на емоционалната чума ще започне да преминава. До момента човекът изпитваше върху себе си нейното влияние, подобно на вниянието на камък, падащ от покрива. Ако му провърви, ще мине край него, ако не му провърви – ще го убие или травмира. Сега ние знаем, че камъните на падат просто така. Ние знаем, че във всеки случай има някой, който скрито провокира падането на камъка.
Ако някой лекар даде на съд оргономиста заради неговата “нелегална дейност”, ако политик дава оргономиста на полицията по причина за “неплатени данъци” или “извращение на децата”, “шпионаж”, ако чуваме сплетни, че този или онзи оргономист е психотик, съблазняващ пациентите и пр., то знаем, че имаме работа с емоционалната чума, а не с научна дискредитация. Институтът на Оргон с неговите изисквания за обучение и всекидневна работа са гаранция за обществото, че именно ние се борим против тези основни черти на емоционалната чума.
Ние не вярваме във възможността за удовлетворително човешко съществуване, докато психиатрията и педагогиката не започнат безпощадна борба с вселенската емоционална чума. Обширното и честно клинично изследване прави недвусмислено ясен факта, че само възстановяването на естествения любовен живот на децата, подрастващите и възрастните може да унищожат в света неврозите на характера, а заедно с неврозите на характера и емоционалната чума във всичките й прояви.
|
18 Юни 09, 21:44
 Коментари (2087)
|
|
Психологически изследвания и статии 
