|
|
 Публикации 12:56 |
|
|
Да се научим да управляваме гнева |
Гневът винаги е реакция на някакъв дразнител. Емоционалната раздразнителност е мигновена, трудно се контролира и най-важното – в повечето случаи е неадекватна на дразнителя.
Склонността към раздразнителност се определя от типа нервна система- способността ни да се вбесяваме е заложена в нас от природата в различна степен. За което обаче не бива да виним природата - отделният човек може да развие или да игнорира заложеното в него.
За съжаление, изразяването на гнева на глас у нас си остава социално неприемливо поведение. Нищо не ни вбесява повече от съветите да се вземем в ръце и да не се дразним. Но задушаването на гнева не е най-доброто решение. Спотаените емоции рано или късно ще избухнат с по-голяма сила от обикновено.
Какви са причините за повишената раздразнителност и как да се справим с нея? Гневът не само може да опустошава и разрушава здравето, но и да бъде силен импулс за действие. Могат ли емоциите да действат в наш интерес?
Гневът и депресията
При депресия човек се затваря в себе си, той е потиснат, активността му е понижена. В това състояние хората, особено жените, не бива да се ядосват. Депресията и раздразнителността изчерпват ресурсите на организма. Затова ако имате възможност, останете сами. Не се занимавайте с важни домашни дела, избягвайте обществения транспорт и други места, където се струпват много хора.
Гневът и преумората
Хроничната преумора може да превърне един човек от ангел в чудовище, особено ако е непоправим работохолик. В един момент той започва да реагира неадекватно на външните дразнители, да излива агресията си върху околните. Човек трябва да осъзнае, че причината за повишената му раздразнителност се крие в неговата умора, в противен случай нищо няма да се промени. Реален изход от ситуацията е да признаеш пред себе си, че работата ти е станала самоцел и средство за спасяване от самота. Настроението може да се стабилизира с музикална терапия, хипноза, автогенен тренинг. В по-трудните случаи може да се потърси помощта на психолог.
Гневът и дисфорията (синдром на лошото настроение)
Синдромът на дисфорията може да възникне на фона на общата неудовлетвореност от живота.
Ето един пример. Една жена постоянно се дразни от колегите си, които затварят постоянно отворения прозорец в офиса. Това е т.нар. “ефект на отворения прозорец”. Причината за постоянните конфликти всъщност са обичайните разговори на жените за семейството и децата. Проблемът на женската самота се трансформира в проблема на “прозореца” и намира израз в раздразнителността.
Друг пример. Жена не харесва своя мъж, не може да се примири с недостатъците му, но не си тръгва. Защо? Просто не може да живее без грижата за него, дори да е непоправим алкохолик. Естествената потребност от любов и привързаност придобива в този случай натрапчив невротичен характер. Жената се примирява с всички недостатъци на мъжа, опитва се да изглади конфликтите и стига до неврозата и депресията.
Какво да правим, ако околните ни дразнят?
Човек постоянно се сравнява с другите и дори провокира ситуации, които потвържадават неговото превъзходство. На много от нас ни е приятно да живеем с чувството, че сме повече от другите, но когато естествената потребност за самоутвърждаване се превърне в невротична, нещата могат да излязат извън контрол.
Увереният в себе си човек няма нужда да се сравнява с някого. Но ако има вътрешен проблем със самооценката, тогава се появява тази невротична потребност. И тук първата крачка към оздравяването е осъзнаването на тази тенденция. Трябва да се отговори на въпроса: защо поставям себе си по-високо от другите хора. Това е сложна работа и е най-добре да се провежда под ръководството на психотерапевт.
Може ли гневът да работи в наш интерес?
Гневът е опасен, той е източник на някои здравословни проблеми като главоболие, депресия, хипертония, нарушена сърдечна дейност, язва. От друга страна, гневът е форма на енергия. Той е импулс, който ни дава възможност да намерим най-добрата работа и най-хубавия живот. Но за целта трябва да се попитаме – защо съм толкова зъл, защо нещо ме дразни? Признайте, че сте лоши, защото често ние отричаме този факт. Анализирайте гнева си, помислете дали съответства на ситуацията. Научете се да управлявате гнева си. Възможно е просто да сте попаднали в ситуация, която не можете да промените. Постарайте се да я приемете, дишайте дълбоко, отпуснете се.
Но ако несправедливо са ви обидили, примерно в службата, гневът може да работи за вас. Изследвайте всички възможности и перспективи, започнете активно да търсите работа. Съсредоточете се върху решаването на проблема, направете усилия към “мирното русло” и енергията на гнева ще стане ваш съюзник.
10 начина да овладеем гнева
1. Спрете времето. Бройте до десет.
2. Отдалечете се от човека, който е предизвикал вашия гняв. Лекува не само времето, но и разстоянието. Повървете пеша или направете гимнастика. Движението помага.
3. Ако наистина нищо не може да се промени, оставете всичко както е.
4. Не бъдете категорични. Старайте се да не използвате в спора изрази като “никога” и “винаги”.
5. Слушайте. В нещо може би грешите. Това можете да разберете смо ако потиснете раздразнението си, докато слушате събеседника си.
6. Ако се сърдите на любимия човек, го прегърнете. Постарайте се да изразите положителни чувства. Ако не ви се иска да направите това, то причините да го направите са повече.
7. Извинете се. Грешките са естествена и много ценна част в нашия живот. Когато се опитваме да ги скрием, обикновено търпим неуспех. Кажете “извинявам се”, когато разберете, че сте сгрешили. Това просто признание ще намали гнева ви.
8. Гледайте напред. Попитайте се – какво лошо мога да очаквам в тази ситуация? Защото в повечето случаи причини за вашия гняв са само дребни дразнители. Между вас и истинската беда има цяла пропаст.
9. Опишете гнева си. Фиксирайте и описвайте всички случаи, когато сте се разгневили и какво се е случило, каква е причината, как се чувствате. Правете това 3-4 седмици.
10. Потърсете помощ – от приятели и роднини. Способността да потърсиш помощ е признак на сила и зрелост, а не на слабост, както мислят мнозина.
Как да се справим с гнева си?
1. Когато попаднете във вбесяваща ви ситуация, пробвайте да погледнете на нея като на провокация.
2. Измислете начин, с помощта на който да реагирате на тази провокация. Този начин трябва да бъде обмислен и отработен по-рано. Защото в момента, когато в душата започне да се заражда тихата лудост, хората предпочитат да й се отдадат без остатък.
3. Обърнете внимание на мускулното си напрежение в момента на вашия яд. По принцип се засилва сърцебиенето, дишането се учестява, повишава се потенето. Важно е да осъзнаете тези физиологични промени. Защото се получава затворен кръг – с гнева си предизвикваме физиологична реакция, а с физиологическата реакция усилваме гнева. Понякога е достатъчно да направим само десет дълбоки вдишвания и да се съсредоточим върху тях, за да се успокоим.
4. Представете си агресивните импулси, които идват от клиента, във вид на мощен сноп отрицателна енергия, който първоначално преминава през вас, а след това отива в земята. Важно е да почувствате, че лъчът отнася със себе си всички негативни преживявания, от които искате да се избавите.
5. Овладейте гнева чрез дишане. По време на издишването някои мускули се отпускат, включително и онези, в които се локализира напрежението. Лишавайки нашия гняв от физиологическа основа, ние помагаме той да изчезне. Застанете в удобна поза, почувствайте дишането си. Направете дълбоко и бавно вдишване. Представете си, че по време на вдишването цялото напрежение и раздразнение, натрупали се в организма ви, се вдигат нагоре към устната кухина. Когато направите вдишването с пълни гърди, рязко издишайте и си представете, че с него си отиват гневът, обидите и горчивината. Направете упражнениято няколко пъти, докато почувствате, че сте изхвърлили всички отрицателни емоции.
6. Освободете се от гнева чрез нелепи детайли. В процеса на визуализация се използват нелепи детайли, като си представяме ядосалия ни в смешен вид, така намаляваме значимостта на конфликтната ситуация и намаляваме страха и недоверието, които изпитваме към опонента си. Можете да измислите хиляди нелепи детайли, които ще ви помогнат да се усмихнете или отпуснете. Можете да си представите разгневилия ви с големи уши, с които той шляпа, може да си представите, че има опашка или е останал с едно око или се е смалил и се е превърнал в джудже. Измислете образ, който ще ви развесели най-добре.
7. Представете си, че имате вълшебен щит, екран или пашкул, които ви правят недосегаеми за неприятния събеседник. Като намерите подходящия образ, винаги можете да го използвате при общуване с този човек. Важно е вашият щит да не е преграда за общуване с други хора. Затова можете да си представите, че защитната ви стена има прозорец, който вие отваряте, когато искате да общувате с приятни за вас хора и затваряте, когато имате агресивни събеседници.
8. Използвайте рисунка. Този метод позволява да се справите с копие на оня, който ви е обидил, пренесен на хартия. Нарисувайте човека, който е предизвикал вашия гняв. Старанието не е задължително, нарисувайте го схематично. Сега концентрирайте вашия гняв срещу него и зачертайте, щриховайте или задраскайте фигурата. След това накъсайте рисунката на малки парчета. Ако гневът ви е силен, можете да изгорите рисунката, като по този начин ще се избавите от натрапливите негативни преживявания.
Да общуваме ефективно с гневните хора
Случвало ли ви се е да страдате от немотивирани изблици на гняв от страна на хора около вас или самите вие да сте избухвали?
Всички хора понякога избухват и това е нормална емоционална реакция. Но ако гневните изблици се случват много често, а гневът не съответства по сила на станалото произшествие, тогава ситуацията може да стане неуправляема и дори опасна.
Коя е причината за немотивираната агресия
Гневът като средство за манипулация се използва в различни сфери от човешкия живот. Честа гледка е например малко дете да реве до скъсване, за да задоволят родителите му някакъв каприз.
По този начин някои хора постигат онова, което искат. Обикновено гневният пристъп се проявява в присъствието на близки хора. Ако не предизвика съответния отклик, бързо се прекратява, т.е. пристъпите на гняв се случват пред онези, пред които могат да минат. Много често изблиците на гняв са борба за внимание и подаръци.
Началниците и висшестоящите понякога използват изблиците на гняв за повишаване на производството. Често се случва шеф да крещи на подчинените си без всякакъв повод, просто защото, когато в екипа е спокойно, на него му е скучно. След като се навика, шефът си оправя настроението и започва да се шегува с подчинените си. По този начин той си доказва собственото влияние върху служителите си.
Подобни методи се използват и от някои хора, за да задържат партньора си. Това става, защото те са неуверени в себе си и по този начин се опитват да съхранят контрола над партньора и ситуацията.
Психологическата несъвместимост
Липсата на съвместимост, взаимно разбиране и общи интереси, скуката водят до това, че хората започват да говорят на различни езици. Обсъждането на какъвто и да е въпрос предизвиква раздразнение и скандал. Кавгите и скандалите могат да се превърнат в единствения начин да се запълни емоционалният вакуум. Веднага се намира повод за обида, а след това и тема за разговор.
Защо получаваме пристъпи на гняв?
Защо решаваме проблемите именно по такъв начин? Това особеност на характера ли е, или животът ни е направил такива? Има няколко причини за склонността към агресия.
1. Една от причините за агресивното поведение е недостигът на любов в детството. Ако човек е израснал в семейство на разведени или единият родител е починал, може да си „връща” на партньора заради любовта, която не е получил в детството. Страхът, причинен някога от загубата на единия родител, се пренася върху партньора. Често такъв човек е много недоверчив, вижда всичко в черно и постоянно се отбранява, дори когато няма опасност. Той не вижда добрите страни на хората, а предимно негативните.
2. Друга възможна причина е преживяно насилие в детството. Такъв човек подсъзнателно отмъщава на онези, които са го наранили.
3. Трета възможна причина е чувството на безпомощност, преживяно в детските години. Например детето е било свидетел на скандали и нищо не е могло да направи. Като възрастен се опитва да изкупи миналата си безпомощност за сметка на агресивно поведение спрямо партньора.
Защо сме във властта на гневните хора?
1. Хората, които реагират на гнева са склонни към съзависимост. Обикновено не им достига адреналин в живота или да страдат от депресии. Животът с постоянно изясняване на отношенията възбужда нервната им система, което води до отделяне на адреналин в кръвта, а точно адреналинът предизвиква еуфория.
Ако се страдате от депресия, може подсъзнателно да търсите ситуации, които ви възбуждат. Ако човек не може по друг начин да получи емоции, той ги получава именно чрез гнева или агресията.
2. Ако от дете сте свикнали с подобни отношения в семейството, например някой от родителите е имал изблици на гняв, то подобно поведение може да ви се струва нормално. Възможно е да смятате, че всички отношения са такива и винаги да оправдавате партньора си.
3. Ако имате ниска самооценка и често играете ролята на жертва, ако се усещате безпомощни и неспособни на нищо, вие като магнит ще привличате агресивните хора.
4. Много често ние привличаме към себе си своите подсъзнателни опоненти и с това сякаш компенсираме своя вътрешен дисбаланс.
Емоционално затвореният има склонност да се съюзи с емоционално разбалансиран човек. Партньорът ви е нужен за да дадете воля на чувствата си, на които вие сами не сте способни. Ако сте склонни да потискате агресията в себе си, вакуума запълва вашият партньор.
Как да общуваме с гневните хора?
1. Научете се да изразявате емоциите си – и позитивните, и негативните.
2. Не се бойте от конфликтите – често хората се боят да се опълчат открито, мислейки как да намерят компромис или разбиране с партньора. Тази тактика не е ефективна, защото е подкрепа на агресивното поведение. Ако веднага проявите емоциите си, т.е. точно формулирате кое ви харесва и кое не в постъпката на другия човек, умеете да проявите търпение в обяснението и отстояването на своята позиция, никога няма да се оправдавате, а на агресивния просто няма да му е интересно да ругае и избухва в гняв.
3. Обяснете си защо толкова ви привличат агресивните хора. Това може да помогне на другия да анализирате ситуацията и да промените себе си и своите отношения.
4. Направете списък с предимствата и недостатъците на състоянието на гняв. Какви плюсове и минуси дава избухването на агресията.
5. Запишете мислите, които раждат у вас гневът и агресията.
6. Вместо да си представяте как ще поставите разгневения на мястото му, си го представете в смешен вид. Гневът ще отлети, още щом се засмеете.
7. Намерете си занимание, което ще ви помогне да редуцирате агресията – парашутни скокове, таебо, източни бойни изкуства, йога, дихателна гимнастика, ушу.
Как да реагираме в конфликтна ситуация?
Конфликтите често пораждат такова емоционално състояние, в което е трудно да се мисли, да се правят изводи, творчески да се подхожда към разрешаване на проблемите. За разрешаването на конфликтни ситуации следвайте следните правила.
1. Помнете, че при конфликт у човека доминира не разумът, а емоциите, което води до афект. Съзнанието се изключва и човек не отговаря за своите думи и постъпки, заради които след това му е обидно и неудобно. Затова от деловото общуване трябва да се отстранят съжденията и оценките, които накърняват достойнството на събеседниците, ироничните забележки, изказвани с чувство на лошо скрито превъзходство или пренебрежение.
2. Уважавайте събеседника си. Фрази като “Моля да ме извините”, “Ще ви бъда много признателен”, “Ако това не ви затруднява” пречат у опонента да се изгради вътрешна съпротива и предотвратяват отрицателните емоции.
3. Старайте се да обсъждате въпроса по същество на проблема, основавайки се на обективни критерии. Изслушвайте събеседника, тъй като това умение е един от най-важните критерии на комуникирането.
4. Придържайте се към многоалтернативен подход, не отхвърляйте предложенията на партньора, задавайте си въпроса дали не грешите. Изслушвайте всички предложения и изчислете дали са изгодни за вбъдеще.
5. Осъзнайте какво е значението на разрешаването на конфликта за себе си, като си зададете въпроса – какво ще стане, ако изход не се намери? Това ще пренесе центъра на тежестта от отношенията върху проблема.
6.Ако и вие и вашият събеседник са раздразнени и агресивни, необходимо е да се намали въпрешното напрежение. Ако сте загубии контрол над себе си, опитайте единственото – замълчете, но не искайте това от партньора. Избягвайте констатациите на отрицателните емоционални състояния на партньора.
7. Предложете на събеседника да се постави на ваше място. Попитайте – а ако вие бяхте на мое място, какво бихте направили? Това сваля критичната настройка и превключва събеседника от емоция към осмисляне.
8. Не преувеличавайте своите заслуги и не демонстрирайте знаци на превъзходство. Не обвинявайте и не приписвайте само на партньора отговорността за възникналата ситуация.
9. Независимо от резултатите от разрешаването на противоречията се старайте да не разрушите отношенията.
Из "Час по щастие", Християна Драгостинова
|
11 Август 11, 12:56
 Коментари (2059)
|
|
Психологически изследвания и статии 
