|
|
 Публикации 14:54 |
|
|
Вилхелм Райх: Емоционалната чума - втора част |
Разлики между реакциите на гениталния характер, невротичния характер и носителя на емоционална чума:
В мисленето
Мисленето на човека с генитален характер се базира на обективните факти и процеси, то е способно да разграничи важното от маловажното и се стреми да определи и отстрани ирационалните и емоционалните смущения. По своята природа то е функционално – не механистично или мистично, съждението се явява пряк резултат от размисъл. Рационалното мислене е достъпно за фактически аргументи, доколкото без фактически контрааргументи то е неспособно да функционира.
Вярно е, че и при невротичния характер мисленето се опитва да се ориентира спрямо обективните процеси и факти. Въпреки това, доколкото в периферията на рационалното мислене действа сексуален застой, то се ориентира едновременно към принципа на избягване на удоволствието. Тоест процесът на мислене, водещ към достигането на удоволствие, например при компулсивна невроза, ще се игнорира до такава степен, че рационалната цел ще стане напълно недостъпна. Пример: всички се стремят към мир. Но доколкото мисловният процес се случва в рамките на невротичните структури на характера, дотолкова съществува като следстие стахът от свободата и страхът от отговорността (или страхът от получаване на удоволствие), въпросите за мира и свободата се обсъждат формално, а не фактически. Най-простите и очевидни факти в живота, явяващи се природни основи на мира и свободата сякаш нарочно се избягват, а важни връзки не се вземат под внимание. Така например, добре известните факти, че политиката е разрушителна, а човечеството е болно в психиатричен смисъл, по никакъв начин не се свързват със съзнателна потребност за построяване на удобен, самоуправляващ се социален ред. По такъв начин два повече или по-малко значими факта съществуват без всякаква връзка помежду им.
Причината е следната: свързването на тези факти незабавно изисква практически промени във всекидневния живот. Невротичният характер е готов да приеме подобни промени идеологически, но практически се страхува от тях. Бронята на характера няма да му позволи да смени обичайния си начин на живот. Така той ще се съгласи с критиката на ирационалност на обществото и науката, но практически няба да се стреми към промени в себе си, нито в общестовото в съответствие със своята критика. Следователно той няма да организира социалния център от необходими реформи. Дори често се случва теоретичното съгласие на практика да се превърне в яростна съпротива на онова, което действително носи промени. В този случай границите между невротичния характер и чумния индивид губят яснота.
Индивидът, който страда от емоционалната чума, не е удовлетворен от пасивното отношение към проблема. Той се отличава от невротичния характер повече или по-малко по жизнеразрушаващата социална активност. Неговото мислене е размито от ирационални концепции и определено ирационални емоции. Вярно е, че както и при гениталния характер неговото мислене напълно отговаря на неговите действия (за разлика от невротичния характер, където мисленето и действието са разделени); но при емоционалната чува изводите винаги са готови още преди завършването на мисловния процес; мисленето не служи като средство за постигане на вярното решение, както в рационалния свят, то е необходимо по-скоро за това да се потвърди вече съществуващото ирационално решение и да се рационализира.
Това най-често се нарича предразсъдък, но обикновено не се отчита фактът, че предразсъдъкът има социални последици с голяма сила, че той е широко разпространен и на практиа е синоним на явленията, наречени инерция и традиция. Той е нетърпящ, т.е. не търпи рационалното мислене, което може да свърши с него, следователно мисленето на емоционалната чума е недостъпно с аргументи. То има свои собствени методи в своя собствен свят, своя собствена логика и именно по тази причина прави впечатление на рационалност, без да е рационално. Строгият, авторитарен възпитател, например вярно и справедливо ще посочи съществуващата неуправляемост на децата.
В дадените тесни рамки неговото заключение изглежда вярно. Ако рационално мислещият човек обясни че тази неуправляемост е резултат именно от рационалното мислене във възпитанието, то ще доведе естествено до блокиране на мисловния процес. Точно в това се вижда ирационалният характер на чумата.
Друг пример. Морализаторското потискане на сексуалността създава вторични стимули, а вторичните стимули правят моралаторското потискане необходимо. Всяко заключение тук е логично. Ако на защитника на необходимостта от потискане се предложи да отнеме вторичните стимули чрез естественото удовлетворяване, това ще бъде нахвулане в системата на мислене на чумния индивид, на което той ще отреагира с типичния за него начин – не с инсайт или корекция, а с ирационални аргументи, мълчание или дори ненавист. За него е емоционално важно потискането, както и вторичните стимули да продължат да съществуват. Колкото и парадоксално да изглежда това, но причината е проста: той се страхува от естествените импулси. Този страх действа подобно на ирационален мотор, който привежда в движение цялата система на мислене, който е рационален, доколкото е възможно. И именно този страх го подбужда към действие, ако неговата социална система е заплашена от сериозна опасност.
В действието
При гениталния характер мотивът, целта и действието се намират в хармония. Мотивите и целите имат рационална, т.е. социална цел. Мотивите и целите, на базата на тяхната преди всичко биологическа природа, се стермят към подобряване условията на живот, както на своите, така и на други хора. Това се нарича социално постижение.
При невротичния характер способността за действие е силно редуцирана, защото мотивите са лишени от афект или са противоречиви. И понеже невротикът обикновено силно потиска своята ирационалност, му се налага бостоянно да се бори с нея.
Именно това редуцира неговата способност за действие. Той се страхува да си позволи да действа, защото се страхува, че в него могат да се проявят садистични или някакви други патологични импулси. Обикновено той страда, осъзнавайки своята неспособност към пълноценно функциониране, но не проявява завист към здравите индивиди. Неговата гледна точка е следната: Не ми провървя в живота, и моите деца трябва да живеят по-добре отколкото аз. Подобно отношение го прави съчувстващ, но безплоден наблюдател на живота. Той не пречи на прогреса.
Що се отнася до индивидите, поразени от емоционалната чума, то ситуацията тук е друга. Мотивът за действие винаги е измислен, провъзгласеният мотив никога не отговаря на истинския и не е важно дали истинският мотив е съзнателен или несъзнателен. Също не са идентични провъзгласената и реалната цел. Германският фашизъм например провъзгласил целта си “за запазване на световната германска нация”, но реалната цел – на базата на структурата на характера, е империалистическата война, прекрояване на света и нищо повече. Базовата характеристика на индивида, обхванат от чумата, е неговата искрена и честна вяра в провъзгласяването на целта и мотива. Искам да подчертая, че не е възможно да се разбере структурата на характера на индивида, обхванат от чумата, без сериозно разбиране на факта, че той действа под влияние на структурната компулсивност. Не е важно доколко добри могат да бъдат неговите намерения, той може да действа само чрез метод, определен от емоционалната чума. Действие от подобен род е толкова естествено за него, като потребността от любов за гениталния характер, но индвидът, обхванат от чумата, зад защитата на своето субективно убеждение не страда от разбирането за вредността на своите действия. Мъжът може да поиска опека над своето дете, като го отдели от майката, своята жена, която му е била невярна и която той ненавижда. Постъпвайки така, той честно вярва, че действа в интерес на детето. Той не може да промени своята гледна точка, дори ако детето, страдащо по майката, се разболее. Този поразен от чумата баща ще създаде цяла система от рационални доводи, които ще му позволят да поддържа собственото убеждение, че той действа изключително в интерес на детето. Той не може да бъде убеден в това, че истинският мотив на неговата постъпка е садистичното наказание на майката.
Индивидът, обхванат от чума, за разлика от невротика често изпитва чувство на завист и смъртоносна ненавист към всичко здраво. Старата мома, страдаща от невроза на характера, живее в самота и не се намесва в любовния живот на други жени. Старата мома, обхваната от чумата, напротив, не понася когато други жени са щастливи в любовта. Като възпитател тя ще направи всичко, което е по силите й, за да бъдат лишени подопечните й от възможността да имат щастливи любовни отношения. Това се отнася към всички жизнени ситуации. Чумният характер при всякакви обстоятелства и с всякакви средтва ще се старае да промени своето обкръжение така, че то да не пречи на неговия начин на живот. Той възприема всичко, което не отговаря на неговите представи, като провокация и съответно се бори с това и го ненавижда. Особено добре тази черта се вижда у аскетите. Тяхната представа за живота е следната: Другите не трябва да бъдат по-щастливи от мен, те трябва да страдат така, както страдам аз. Това основно отношение във всеки отделен случай е добре замаскирано под идеология или теория, които сами по себе си са много логични и трябва голям опит и продължителни размисли, за да се определи истинското положение на нещата. Трябва да се каже, че европейското възпитание напълно следва такъв образец.
В сексуалността
За гениталния характер сексуалният живот се определя от основните закони на биологическата енергия. За гениталния характер е естествено да изпитва радост при вида на щастието на други хора в любовта, както и да остане равнодушен към порнографията и да изпитва отвращение към извращенията. Гениталният характер лесно се открива по лекотата, с която той установява контакт със здрави деца. За неговата структура е естествено разбирането на това, че интересът на децата и подрастващите в голямата си част е сексуален и че изискванията, които са резултат от този биологичен факт, трябва да бъдат удовлетворени. Подобно отношение е спонтанно и не зависи от наличието на знания. В съвременния социален живот именно такива бащи и майки, ако само те не живеят в благоприятна, поддържаща ги обстановка, се подлагат на опасността да бъдат заподозрени в престъпни намерения. Те заслужават противоположно отношение – максимална социална защита. Те образуват такива центрове в обществото, от които един ден ще излязат рационално действащи възпитатели и лекари, основата на техния живот е усещаното от тях щастие в любовта. Но днес родителите, които позволяват децата им да живеят по естествени, здрави закони, се подлагат на риска да бъдат привлечени към съдебна отговорност от някой влиятелен аскет и да загубят своето дете.
Невротичният характер живее в сексуално въздържание или тайно се подлага на извращения. Неговото оргастично безсилие съществува със стремеж към любов. Той е равнодушен към това дали са щастливи другите хора. При сблъсъка със сексуален проблем неговата реакция ще бъде по-скоро безпокойство отколкото ненавист. Неговата броня има отношение само към неговата собствена сексуалност, а не към сексуалността на другите. Неговите оргастични стремежи често се вплитат в културни и религиозни идеали, като не носят нито вреда, нито полза за здравето на обществото. Той обикновено е активен в кръгове или групи, които имат голямосоциално влияние.
Много представители на тези групи имат безусловно културна ценност, но те не могат да повлияят по някакъв начин на менталната хигиена на масите, доколкото масите се отнасят към въпроса за естествения любовен живот по-конкретно и праволинейно, отколкото те.
Току-що описаната позиция на сексуално безопасния невротичен характер може при определени външни обстоятелства по всяко време да заема формата на емоционална чума. Обикновено става следното: вторичните стимули, сдържаните културни и религиозни идеали излизат навън. Индивидът, обхванат от чума, винаги е склонен в сексуалността към садизъм и порнография. За него са характерни похотливостта (заради неспособността да получи сексуално удовлетворение) и садистично морализаторство едновременно. Това е заложено в структурата му, той не може да се промени дори при наличието на знания и инсайт. На основата на тази структура той не може да бъде друг, освен порнографски похотлив и садистично морализаторстващ едновременно.
Това е ядро на структурата на характера на човека, обхванат от емоционалната чума. Всеки процес, който предизвиква оргастични стремежи и следователно страх от оргазъм, предизвиква у него силна ненавист. Изискването на аскетизма е насочено не само против самия себе си, но и садистично против естествения любовен живот на другите хора. Движените от чумата индивиди са склонни да се организират в социални кръгове. Подобни кръгове се превръщат в центрове на общественото мнение, за които е характерно крайно нетърпимото отношение към въпросите на естествения любовен живот. Подобни центрове съществуват винаги и са добре известни. Те сурово преследват всяка проява на естествения любовен живот, прикривайки се с думи “за културата” и “морала”. С течение на времето те са изработили специална техника на дискредитация.
Клиничното изследване не оставя съмнение, че за тези кръгове, обединяващи обхванатите от чумата хора, сплетните и клеветата са извратен начин за сексуално удовлетворение. Така сексуалното удовлетворение се постига при изключване на естествената генитална функция. Хомосексуалността, половите актове с животни и други извращения особено често се срещат в тези кръгове. Садистичното осъждане е насочено срещу естествената, а не срещу извратената сексуалност на други хора. В особено жестока форма то е насочено към естествената сексуалност на децата и подрастващите. В същото време то е сляпо към проявите на извратена сексуалност. Върху съвестта нахората, които извършват таен съд над сексуалността на други, лежат много човешки животи.
В работата
Човек с генитален характер активно следва развитието на работния процес. На работния процес му се предоставя възможност да се развива самостоятелно. Интересът е насочен към самия процес на труда. Резултатът от труда идва без особено усилие, спонтанно. Продукът, който е резултат от работния процес, е важна характеристика на биологичната радост от труда. Осъзнаването на подобни факти и престави предизвиква силна критика по адрес на всички съществуващи днес методи за ранно възпитание, при които дейността на детето е предопределена от по-рано очаквания резултат от неговия труд. Преднамереното отношение към резултата и твърдата детерминираност на самия процес на труда губи въображението, а следователно и неговата продуктивност. Биологичната радост от работата се съчетава със способността да изпитва ентусиазъм. Компулсивното морализаторство не внася истински ентусиазъм, а само мистичен екстаз. Детето, което трябва да построи вече зададената сграда от дадени блокове по посочения начин не може да използва своето въображение и следователно да развие ентусизма си. Не е трудно да се досетим, че тази основна черта на авторитарното възпитание съществува поради страха от възрастните от получаването на удоволствие. Тя винаги потиска детската радост в работата. Гениталният характер винаги насочва другите в работата със своя пример, а не с обвъзрване на крайния резултат и методите за постигането му. Това предполага вегетативна подвижност и способност да си позволим да действаме.
Човек с невротичен характер повече или по-малко е ограничен в работата си. Неговата биологична енергия основно се използва за защита от извратени фантазии. Неговите проблеми идват заради неправилното използване на биологичната енергия. Работата, изпълнявана от невротичен характер, обикновено се прави автоматично и е лишена от радост. И понеже невротичният характер не е способен да изпита истински ентусиазъм, той възприема детската способност за това като “неправилно”. По този начин той се стреми в невротично-компулсивен стил да определя работата на другите.
Индивидът, който страда от чума, ненавижда работата, възприема я като бреме. Той избягва всякаква отговорност, а особено работа, свързана с търпелива настойчивост. Той може да мечтае да напише важна книга, да нарисува картина, да работи във ферма, но понеже не е способен да работи, избягва постепенното органично развитие, присъщо на всеки работен процес. По тази причина той се стреми да стане идеолог, мистик или политик, с други думи, той се стреми към дейност, която не изисква търпение и органично развитие, той може да стане и празен скитник. Вътре в себе си той създава готова картина на жвота, изтъкана от невротични фантазии. Понеже сам не е способен да се труди, той иска да накара околните да се трудят над създаването на тази патологична картина на живота. Онзи, когото американците наричат бос в отрицателния смисъл на думата, е продукт на подобен стремеж. Гениталният характер, насочващ колективния трудов процес, спонтанно дава пример на другите: работи повече от тях. Индивидът, обхванат от чумата, обратното, се стреми да работи по-малко от другите. Колкото е по-малка способността му към труд, толкова по-малка е увереността му в себе си, толкова повече се стреми да показва на другите как да работят.
По силата на необходимостта посоченото разделение е схематично. В реалния живот всеки генитален характер носи в себе си чертите на невротичния характер и неговите чумни реакции. Също така всеки индивид, обхванат от чума, има възможност за генитален характер. Опитът на оргонотерапията не оставя извън съмнение факта, че индивидът, който страда от емоционална чума, попадащ в категорията "moral insanity", не само по принцип е лечим, но и е способен да развива забележителни способности в областта на интелекта, работата и сексуалността. Това още веднъж потвърждава, че терминът емоционална чума не означава някакво унижение.
|
05 Юни 09, 14:54
 Коментари (1224)
|
|
Психологически изследвания и статии 
