|
|
 Публикации 18:02 |
|
|
Вилхелм Райх: Емоционалната чума - първа част |
Терминът „емоционална чума” няма никакъв дискриминиращ подтекст. Той не е свързан със съзнателно зло, морална или биологична дегенерация, аморалност и т.н. Организъм с вродени нарушения на подвижността, формира изкуствени форми на движение. Той куца или използва патерици. По подобен начин, ако присъщите му жизнени проявления се потискат, индивидът се движи през живота с помощта на това, което наричаме емоционална чума. Човекът, страдащ от емоционална чума е с осакатен характер. Емоционалната чума – това е хронична биопатия на организма. Тя води началото си от потискането на гениталната любов и е придобила размерите на епидемия, измъчваща Земята в продължение на много векове. Нямаме никакви основания да твърдим, че тя се предава по наследство от майката на детето. По-скоро емоционалната чума му се насажда от първите дни на живота. Това е епидемична болест, подобна на рака или шизофренията, само че с една съществена разлика – тя се проявява изключително в социалния живот. Шизофренията и ракът са биопатични продукти на емоционалната чума, присъстваща в социалния живот. Последствията от емоционалната чума се виждат както в в организмите, така и в обществения живот. Периодично, подобно на холерата, емоционалната чума придобива епидемични размери под формата на гигантски изблици на садизъм и престъпност – като например католическата инквизиция през средните векове или международния фашизъм в наши времена.
Ако не разглеждаме емоционалната чума като болест в прекия смисъл на думата, рискуваме да я лекуваме с полицейска палка, вместо със средствата на медицината и възпитанието. Характерна проява на емоционалната чума е именно провокацията на оклоните да използват полицейската палка – по този начин тя се самовъзпроизвежда отново и отново. Обаче, въпреки че представлява опасност за живота, полицейската палка не може да се справи с емоционалната чума.
Никой не се обижда, ако му кажат, че има неврологично или кардиологично заболяване. По същия начин никой не бива да се обижда, ако му кажат, че страда от „остър пристъп на емоционална чума”. Оргонотерапевтът ще си каже: „Днес за нищо не ме бива, имам пристъп на чума”. В нашите кръгове подобни леки пристъпи на емоционална чума се неутрализират с временно прекратяване на контактите – докато не премине пристъпът на ирационалност. В по-сериозни случаи, когато рационалното мислене и приятелските съвети не помагат, проблемът се решава с помощта на оргонната терапия. Най-често подобни пристъпи са причинени от проблем в любовта и преминават, когато проблемът изчезне. Аз и моите колеги толкова добре сме запознати с подобни остри пристъпи на емоционална чума, че сме се научили да ги оценяваме обективно и спокойно. Едно от главните изисквания към оргонотерапевта е умението да осъзнава у себе си острите пристъпи на емоционална чума - умението да не се загуби в тях, умението да изолира околните от тяхното влияние и умението обективно да ги преодолява. По този начин възможната вреда от съвместната работа се свежда до минимум. Все пак понякога се случва подобен пристъп да не бъде преодолян - тогава човек нанася повече или по-малко сериозна вреда на околните или пък прекъсва работа. В подобни случаи ние приемаме случилото се като сериозна болест или смърт на уважаемия колега.
Емоционалната чума е по-скоро свързана с неврозата на характера, отколкото с органично заболяване на сърцето, но в края на краищата може да доведе до кардиологичен проблем или рак. Подобно на характеровата невроза, тя се поддържа от вторични стимули. Разликата й от физичните дефекти се изразява в това, че тя представлява функция на характера и следователно е добре защитена. За разлика, например, от хистеричния пристъп, тя не се възприема като нещо патологично и чуждо на Егото. Както ни е известно, поведението на невротиците е често във висока степен рационализирано. В случаите на емоционална чума, това е изразено още по-ярко: невъзможността за достигане на инсайт е още по-висока. Може да възникне въпросът – как да определим чумната реакция и да я отделим от рационалната.
Отговорът е същият, както и в случая с разграничаването на невротичната и рационалната реакция: в момента, в който докоснем истинските мотиви на чумната реакция, неизбежно се появяват тревога или гняв. Да обсъдим това по-детайлно.
Оргазмично силният индивид, свободен от емоционална чума, няма да прояви безпокойство, а напротив – жив интерес, при обсъждането например на динамиката на жизнените процеси. Индивидът, страдащ от емоционална чума, ще прояви безпокойство или гняв при обсъждането на механизмите на емоционалната чума. Не винаги оргазмичното безсилие води до емоционална чума, но всеки индивид, страдащ от емоционална чума, страда от устойчиво оргазмично безсилие или е подложен на такова непосредствено преди пристъпа. Това позволява лесно да се различават чумните реакции от рационалните.
Естественото, здраво поведение не може да бъде нарушено или разрушено в хода на истинската терапия. Например, не съществуват рационални възможности за „излекуване” или разрушение на щастливите любовни отношения. От друга страна, невротичният симптом може да бъде унищожен. По подобен начин чумната реакция е достъпна за истинна терапия на характера и може да бъде отстранена. Така е възможно човек да се излекува от алчност и сребролюбие, типични симпоми на емоционалната чума, но не и от щедрост. Можем да излекуваме пресметливата прикритост, но не и откритата искреност. Емоционалната чума може да предизвика импотентност, която може да бъде излекувана, но истинската потентност е „неизлечима”.
Важна характеристика на реакцията при емоционална чума е неконгруентността на действията и предоставяните обяснения. Истинският мотив винаги е скрит и е заместен от привиден мотив. В естествената реакция на здравия характер мотивът, действието и целта образуват органично единство. Нищо не се прикрива и реакцията се изяснява веднага. Например, здравият индивид няма друга причина за сексуалното си поведение освен естествената потребност от любов и стремежа към нейното удовлетворяване. Аскетичният индивид, страдащ от чума, вторично оправдава сексуалната си слабост с етични потребности. Подобно оправдание няма нищо общо с начина на живот. Нагласата за отричане на живота присъства в оправданието. Здравият индивид не се опитва да наложи своя начин на живот на някого другиго, но би предложил помощ – терапевтична илидруга, ако го помолят. В никакъв случай здравият индивид няма да заяви, че „всички хора трябва да бъдат здрави”. Първо, подобно твърдение е неразумно, тъй като здравето не се получава по заповед. Освен това, здравият индивид не се стреми да наложи на другите своя начин на живот, тъй като той живее собствения си живот – а не този на другите. За разлика от него, индивидът, страдащ от емоционална чума, предявява изисквания не само към своя живот, но преобладаващо и преди всичко към живота на другите хора. Докато здравият индивид дава съвет и оказва помощ и, изхождайки от своя опит, просто живее, оставяйки на другите възможността да следват неговия пример, то индивидът, страдащ от чума, налага своя начин на живот на другите чрез сила. Индивидитe, страдащи от чума, не понасят мнения, които застрашават да разрушат тяхната броня или разкливат ирационалните им мотиви. Здравият индивид с удоволствие обсъжда мотивите на своите постъпки, докато индивидът, страдащ от чума изпада в ярост от това. В ситуация, в която мненията на другите нарушават хода на живота на здравия индивид, той се бори по рационален начин да съхрани своя начин на живот. Индивидът, страдащ от чума, се бори против начина на живот на другите, дори и ако те изобщо не го засягат. Мотивът за тази борба е провокацията, която представлява самото съществуване на различни начини на живот.
Енергията, подхранваща реакцията на емоционалната чума, произтича от генитална фрустрация и няма значение, дали става дума за садистична война или клеветене на приятели. Застоят на сексуална енергия – това е, което обединява индивидите, страдащи от чума, с другите биопати. Що се отнася до различията – за тях ще разкажем по-късно. Биопатичната природа на емоционалната чума се проявява в това, че тя може да бъде излекувана чрез възстановяване на естествената способност да обичаш.
Склонността към разболяване от емоционална чума е широко разпростанена. Не съществуват индивиди, напълно освободени от чумата, както няма и такива, които напълно са поразени от нея. Подобно на факта, че всеки има склонност да се разболее от рак, шизофрения или алкохолизъм, така и всеки индивид – дори напълно здравият и и жизнеспособният, има тенденция към ирационални реакции.
По-лесно е да се отличи емоционалната чума от гениталния характер, отколкото от простата невроза на характера. Вярно е, че емоционалната чума представлява невроза на характера или биопатия в прекия смисъл на тази дума, но тя е и нещо по-голямо и това „по-голямо”, което я отличава от неврозата и биопатията, е следното: емоционалната чума е онова човешко поведение, което се проявява в междуличностните, следователно и в общестените взаимоотношения и което се организира в съответните институции. Сферата на емоционалната чума е обширна, тя е равна по размер на биопатията на характера. Следователно, при наличие на биопатия на характера, винаги има опасност от възникване на хронична форма на емоционална чума или остър неин пристъп. Определяйки някои типични области на активното действие на емоционалната чума, лесно можем да забележим, че това по принцип са най-важните области в човешкия живот: мистицизма в неговите най-разрушителни форми, пасивният и активен стремеж към власт, морализирането, биопатията на автономния живот, политиката на партиите, семейната чума, садистичните методи за възпитание, мазохистичната търпимост към подобни методи или въставането срещу тях, преминаващо в престъпление, слуховете и клеветничеството, авторитарната бюрокрация, идеологията на империалистичните войни, всичко, което включва в себе си понятието „рекет”, криминалната асоциалност, порнографията и расовата ненавист.
Виждаме, че емоционалната чума заема на практика областта на пороците, с които човечеството се бори от най-древни времена. Би било невярно да предположим, че емоционалната чума има отношение изключително към „политическата реакция” или даже към политическите принципи като цяло. За да я определим правилно, трябва да приложим основните принципи на политиката към разума, стремежа към власт и превъзходство и различни сфери на живота, в които думата „политика” не се употребява в прекия си смисъл. Например майката, стремяща се да отнеме детето от своя съпруг, действа в съответствие с дадената разширена концепция за политическата емоционална чума. Същото може да се каже и за научния работник, правещ кариера с помощта на интриги, домогвайки се до високо положение, не съответстващо на неговите научни постижения.
Вече споменахме, че биологичният сексуален застой е биофизичното ядро, показателно за всички форми на емоционална чума. Както ни убеждава опитът, гениталният характер е неспособен да се възползва от методите на емоционалната чума, което го поставя в крайно неизгодно положения в социалния живот, където емоционалната чума доминира. Съществува и втори фактор, общ за всички форми на емоционална чума: неспособност за преживяване на истинско оргазмично удоволствие, което често води до развитие на вторични импулси, в частност – садистични. Това е клиничен факт, не предизвикващ съмнения. Следователно съвсем не е чудно, че биологичната енергия, подхранваща реакцията на емоционалната чума, винаги има характер на вторични стимули. В ярко изразените случаи садизмът като специфичен човешки фактор винаги присъства.
Сега ни става ясно защо честността и откритостта са толкова редки човешки качества и защо такова поведение, когато то случайно се прояви, става повод за удивление и възхищение. От гледна точка на „културните идеали” може да се очаква, че честността и откритостта трябва да се срещат в нашия живот всеки ден. Само че това съвсем не е така – тези качества предизвикват удивление, а откритите и честни хора биват считани за странни, още повече, че честността и откритостта често предизвикват много неприятности и представляват опасност в социалния живот. Всичко това можем да разберем, ръководейки се не от правилата на културната идеология, а само придобивайки познание за организираната емоционална чума. Само това знание би ни позволило да разберем, защо главните сили на което и да е освободително движение – истинността и обективността, търпят поражение век след век. Трябва да признаем, че нито едно освободително движение няма шанс за успех, докато решително не се противопостави на организираната емоционална чума.
Фактът, че досега същността на емоционалната чума не е била разкривана, беше нейна основна защита. Следователно изследването на нейната природа и начини на действие ще разруши тази защита. Носителите на емоционална чума съвсем справедливо ще оценят този опит като заплаха за тяхното съществуване. Реакцията на носителите и разпространителите на чумата, които ще последват, позволяват да се разграничат тези, които искрено искат да участват в борбата против чумата от онези, които се опитват да съхранят нейните институции. Отново и отново емоционалната чума проявява своята ирационална природа при опитите за нейното изследване – това е единстваната й възможна реакция. Тя би отстъпила, ако ясно и безкомпромисно й се противопоставят рационалното мислене и естественият стремеж към живот. Не е нужно да я атакуваме пряко или да се борим с нея. Тя автоматично и неизбежно яростно ще отреагира на истинното описание на жизнените функции. Не съществува нищо друго, което емоционалната чума да ненавижда повече от това.
|
20 Май 09, 18:02
 Коментари (141)
|
|
Психологически изследвания и статии 
