|
|
 Публикации 22:47 |
|
|
Six Degrees of Separation или шест крачки, които ни делят един от друг |
Кратка история
Хипотезата на шестте крачки - six degrees of separation (буквално “шест степени на отдалечаване”) е достатъчно условно понятие, тъй като няма строго формулирана съответна научна хипотеза. Въпреки това всички разбират за какво става дума и терминът се употребява дори в научните статии. Ще си позволим да говорим за хипотезата на шестте крачки, имайки предвид следното твърдение: „Ако смятаме, че двама познати се намират на разстояние една крачка един от друг, то средното разстояние между които и да е двама души ще бъде приблизително равно на шест крачки.”
Първата широко известна работа, която довежда до раждането на хипотезата, е експериментът на Стенли Милграм от Харвардския университет. Развивайки идеите на социолога Майкъл Гуревич и неговите колеги, Милграм направил експеримента “Small World” („Малък свят”), като изучавана среда била пощата. Експериментът, в който от случаен получател Х искали да изпрати писмо до даден получател У или ако е невъзможно, на някой друг получател Z, който според мнението на Х с голяма вероятност може да изпрати писмо на У, показал, че средното разстояние между двама получатели е равно средно на шест крачки.
Предполага се, че самият термин влиза в употреба много по-късно: след филма от 1993 г. Six degrees of separation – преведен като “Шестте степени на отчуждението”, по едноименната пиеса на Джон Гуейр. Самият Гуейр обяснява името на пиесата, като се позовава не на изследователите на социални мрежи, а на Гулелмо Маркони, който изчислил, че за пълното покритие на обитаемата част на Земята за радиопредаванията са достатъчни шест транслационни станции.
Преди и след експеримента на Милграм са проведени немалко изследвания, част от които потвърдила хипотезата на шестте крачки, част я опровергала. Самият експеримент на Милграм също предизвикал големи спорове: много учени смятат, че неговите резултати не доказват нищо.
Хипотезата била широко разпространена и в популярната култура. В Америка през 90-те години излиза на мода играта “Шест крачки до Кевин Бейкън” (известен холивудски актьор), в която се изисква колкото може по-бързо да се намери пътят от зададения актьор към Кевин Бейкън, състоящ се от най-малък брой крачки: За една крачка се смята появата на двамата актьори в един филм. Самият Бейкън първоначално не е доволен от играта, но след това свиква и дори основава благотворителен фонд със същото име - “Шест крачки”.
В Русия е разпространена подобна игра, вероятно възникнала благодарение на сървъра Яндекс “Моят кръг”, в която играчът се стреми да свързва себе си колкото може в по-къса верига от крачки с дадена знаменитост, крачката в дадения случай е ръкуването. Веригата винаги може да се направи не по-дълга от шест крачки.
От научните изследвания най-известна “постмилграмова” работа е експериментът на Дънкан Уотс от университета в Колумбия и неговите колеги. Експериментът, започнал през 2001 г., напомнял опита на Милграм, но средата му вече не е хартиената поща, а електронната поща и в нея участвали не няколкостотин, а няколко десетки хиляди души. Резултатите били приблизително същите.
Изследването
Авторите на последната работа по дадената тема са Ерик Хорвиц от изследователския център Майкрософт в Редмънт и Юре Лесковец от университета Карнеги-Мелън.
Те не са правили експерименти, а получили готова база данни в такива размери, за които изследователите в епохата преди интернет са могли само да мечтаят: информацията за потребителите на службата за мигновени съобщения „MSN Messenger”
Хорвиц и Лесковец не са първите, които са се заели с изучаването на службата на мигновените съобщения MSN-месинджъра като социална мрежа, но преди тях никой да не се е опитвал да анализира данните за всички потребители на службата, ограничавайки се само с някаква определена група.
Редмъндските изследователи изучавали всички логове на MSN-месинджъра за 30 дни – юни 2006 г. За това време в своя отчет в службата влезли 242 720 596 души, от тях 179 792 538 – изпратили или получили макар и едно съобщение. Обемът на изследваните данни бил около 4,5 терабайта. Специалният осемпроцесорен сървър с 32 гигабайта памет копирал данните за 12 часа. Учените могли да видят кой кога е влязъл в службата (или излязъл от нея), кой кого е добавил в списъка с контакти (или отстранил от него), кой в какъв разговор е участвал, колко съобщения е изпратил и получил и т. н. Те не са имали достъп до текста на съобщенията или личните данни на ползвателя, с изключение на откритите данни, посочвани при регистрацията на акаунта: възраст, пол, език, местонахождение. Анализът на данните позволил да се получат много любопитни резултати.
Резултати
Хората се стремят да общуват със себеподобни. Потребителите най-често беседват с онези, които говорят на същия език, намират се в същия регион и са в същата възрастова група. Това важи особено за младежките групи.
Изключение е само полът: на 255 милиона връзки мъж-жена и 300 милиона връзки жена-жена се падат 640 милиона връзки мъж-жена. Членовете на горните възрастови групи предпочитат дългите и обширни разговори (с ниска скорост на обмяната на съобщенията) докато за младежите важи обратното.
Анализирайки ІР-адреса, може да се определи къде се намират потребителите и да се възстанови картата на света. Също така може да се установи интензивността на общуването между страните – тя е винаги по-висока между исторически или етнически родствени страни. Ако се оцени количеството разговори, то като от илюстрация се вижда, че международните центрове за общуване са САЩ и Испания. Ако се оценява средната продължителност на разговора, най-активната група са арабските страни с център Саудитска Арабия.
Хорвиц и Лесковец построили свързана неориентирана диаграма, която има 179 792 538 върхове и 1342 246 427 ребра. Върховете са потребителите, които се отнасят към списъците на контактите един с друг и са разменяли само едно съобщение. Диаграмата е построена само на базата данни за личните разговори между двама (около 99% от общия брой разговори), а не на чатовете с няколко участници.
На социалните мрежи е свойствена висока степен на транзитивност: приятелите на един човек често се оказват приятели на приятеля на приятеля. При мрежата MSN-месинджъра степента на транзитивност е още по-висока отколкото се очаква: следният коефициент на клъстеризация – отношението количество двойки взаимносвързани върхове, всяка от които е свързана с върха Х (количеството триъгълници на при върха Х), към общото количество върхове, свързани с върха Х – е 0,137, което за подобна графика е много.
Накрая най-важното: изследователите подбрали 1000 случайни върхове и изчислили най-късите пътища, свързващи всеки връх с всички останали. Средната дължина на пътя е 6,6 крачки. Модата (най-често срещаната величина) е шест крачки. Съществували и по-дълги пътища: така най-дългият от най-късите пътища между два върха е 29 крачки.
Разбира се, данните от MSN-месинджъра не е задължително адекватно да отразяват световната социална реалност. Те не обхващат цели страни (Северна Корея на “картата на света МSN просто я я няма), нерепрезентативни са за региони с лош достъп в интернет (и възможно за региони, в които за разлика от САЩ, MSN-месинджъра не е популярен), не съдържат данни за хората които не ползват службите за бързи съобщения. Ако всички тези данни се добавят, разстоянието ще се увеличи.
От друга страна графиката на Хорвиц и Лесковач не съдържа много социални връзки, които на практика съществуват: роднински (между представителите на най-възрастното поколение и най-младото, които рядко ползват компютри), приятелски, делови. Ако всичко това се отчете, то търсената средна дължина вероятно ще бъде около седем, казва Лесковец. Но подчертава, че това е само предположение.
|
05 Ноември 08, 22:47
 Коментари (36)
|
|
Психологически изследвания и статии 
