|
|
 Публикации 14:02 |
|
|
Перинаталната психология и изследванията на Станислав Гроф |
Биологичното зараждане на човека се предшества от процеси на енергоинформационен обмен и взаимодействие между фините тела на родителите. Те се търсят един друг, запознават се, влюбват се, вземат решение, съгласяват се, съвкупляват се, става зачатие и започва вътреутробният етап на формиране на физическото тяло на детето. В процеса на вътреутробното развитие на човешкия плод се формира Не само физическото тяло, но и психиката му. Човек се ражда с вече формирана несъзнателна психика.
Основните програми на психичната дейност на човека през бъдещия живот във физическия свят се залагат в периода на вътрешно утробното съзряване на плода и особено от 5-я до 9-я месец на бременността и в процеса на раждане.
Изследванията в тази насока се наричат "перинатална психология", чийто основател е големият психиатър Станислав Гроф.
Въз основа на изучаването на огромно количество клинични материали, а също експерименти по изменение на съзнанието с помощта на най-силния халюциноген ЛСД, С. Гроф успява да докаже, че посмъртният опит на човека е свързан с до родовия опит, а също и с опита от раждането – момента, когато плодът напуска физическото тяло на майката.
Препаратът ЛСД е открит от швейцарския химик Алберт Хофман през 1943 г. Той има психоактивни свойства и позволява съзнанието да се въвежда в необичайно състояние. През петдесетте и шестдесетте години, с помощта на този препарат психиатрията получава важни резултати в областта на психологическите изследвания. Главният момент на всички тези изследвания се оказва фактът, че в състояние на изменено, необичайно съзнание, съвсем различни по възраст, култура, религиозна принадлежност и т.н. хора, са преживяли практически едно и също нещо, имали са едни и същи видения, преминавали са в това състояние едни и същи пътища. Въз основа на тези резултати, учените са стигнали до извода, че матрица на подобен опит съществува в съзнанието, като нормална съставна част на човешката личност.
Ще добавим, че ЛСД не е лекарствен препарат, не е средство за лечение, а средство за въвеждане на съзнанието на човека в особено състояние. Тъй като това средство започва да се прилага широко от дилетанти и последствията от това са имали отрицателен характер (включително до смъртен изход), то бива отнесено в категорията на наркотиците и забранено за широко използване.
В изследванията на Гроф всеки пациент, приел серия дози от ЛСД, всеки път разкрива все по-дълбоко ниво на несъзнателната памет. В процеса на действие на ЛСД пациентът вижда халюцинации, които веднага описва и обсъжда с психотерапевта, като запазва с него съзнателен контакт. Всичко това е регистрирано и С. Гроф, заедно с група сътрудници, е събрал повече от 6000 отговора.
Какъв образ на човешкото несъзнателно е възникнал на основата на такъв богат материал? Пълен хаос от впечатления и картини или в него има някакъв ред и структура? Оказва се, че е вярно второто, въпреки, че всеки терапевтичен сеанс с използване на ЛСД е неповторим, както е неповторима всяка човешка личност. Но успяват да систематизират получен материал и да построят модел на несъзнателната човешка психика. С. Гроф отделя четири така наречени "перинатални матрици" на несъзнателната психика на човека, които се формират в утробата на майката и в момента на раждането.
Първа матрица – "начално единство с майката".
Това е периодът на вътреутробния живот (от 5-ия до 9-ия месец на бременността) до на¬чалото на раждането. Според съобщенията на пациентите, плодът в утробата на майката чувства райско, "океанско!" съществуване, единство с Космоса, отсъствие на противоположности, време и пространство, непосредствен контакт със свещеното, безкрайността и вечността. Тялото сякаш има космически размери, съзнанието се отъждествява с цялата Вселена, появява се чувство за единство с Бога, възникват видения на рая и златния век. Както твърди Гроф, позитивната матрица на около родовата памет е основа на всички по-късни житейски ситуации, а също и потенциална основа на мистичните и религиозните преживявания.
Втора матрица – "антагонизъм с майката".
Отнася се към първия клиничен етап на раждането, когато започва свиването на матката, но входът на родилния канал е още закрит. Блаженството свършва, а на негово място идва чувството за опасност, детето и майката стават източник на болка един за друг. Възникващите при това усещания за агония се свързват в съзнанието на пациента с процеса на умиране. Като база на паметта, тази матрица е фон за по-късните неприятни житейски преживявания, такива като болести, затвор, чувство на глад и жажда, задух и други отрицателни емоции.
Трета матрица – "сътрудничество с майката – преминаване през родилния канал".
Това е вторият етап на клиничното раждане, когато продължават свиванията на матката, но вече е отворено устието на родилния канал. Започва тежкият и мъчителен процес на движение на плода в тесния родилен канал, по време на който младият организъм се бори за живот с душащите го стени на матката. Свързаните с този процес неописуеми мъчения се съпровождат от силна концентрация на енергия в тялото на плода, при това тази концентрация се изразява в неочаквани изригвания на енергия. Появяват се удивителни усещания: невъзможно е да се отличи болката и страданието от блаженството, убийствената агресия от силната любов. При нормално раждане в паметта на плода се формира програма, която в съответни ситуации ще се преживява като желание да се защити, да се бори с опасностите на живота, да търси приключения, да рискува, да преодолява изпитания, да побеждава съперници, а също садомазохистки желания.
"Специфичните характеристики на третата матрица, – отбелязва Гроф, – раждат в индивида спомени за ярки, рисковани, чувствени и сексуални преживявания, за битки и победи, за увлекателни, но рисковани приключения, за изнасилвания и сексуални оргии".
Четвърта матрица – "отделяне от майката".
Отнася се към последната фаза на клиничното раждане, през която придвижването на плода отива към края и изведнъж настъпва неочаквано облекчение и изтощение. Пациентите виждат ослепителна светлина, появява се чувство за «разширяване» към целия Космос, на освобождение, спасение и любов. С първото вдишване се включва големият кръг на кръвообращението, детето издава вик от радост и донякъде от жалост към себе си – плодът се е родил, преминал е от една реалност в друга. Като резултат, в психиката на новороденото при нормално раждане (без хипоксия, задушаване, цезарово сечение и др.) се залага програма, в която по-нататъшният живот на индивида ще се преживява и осъзнава като вяра в късмета, в щастливото избягване на опасността, чувство на радост от успеха и победата, на възхищение от картините на природата, от изгрева на Слънцето, естетически чувства и преживявания на прекрасното.
Но освен тези интересни резултати, Гроф получил и други, които се отнасят до ранните фази от живота, на плода, зародиша и ... към времето на възникване на зародиша. Към трансперсоналния опит от преди възникването на зародиша се отнасят преживяванията на пациентите от други животи, притежаването на уникална информация. Например, хора, които не знаят нищо за Кабалата, откриват поразително познаване на кабалистичната символика. Като че ли човек си спомня до най-малки подробности факти и епизоди от историята на живота на Земята: подробности за костюмите на отминали години, архитектурата и оръжието на древни народи, религиозна практика на различни култури и пр. – неща, които човек не е могъл да знае преди експеримента.
Из "Физика на вярата", В. и Т. Тихоплав |
01 Август 08, 14:02
 Коментари (32)
|
|
Психологически изследвания и статии 
