|
|
 Публикации 19:09 |
|
|
Смисълът на живота и логотерапията |
Логотерапията, или както я наричат някои автори, третата Виенска школа в психотерапията, се занимава със смисъла на човешкия живот и търсенето на този смисъл. Според логотерапията борбата за смисъла на живота е основна движеща сила за човека. Затова се говори за “стремеж към смисъла”, което се противопоставя на принципа на удоволствието – “стремежът към удоволствието”, върху който е концентрирана психоанализата на Фройд, а също в противовес на “стремежа към власт”, определян от адлеровата психология.
Стремежът към смисъла
Търсенето на смисъла на живота от човека е основна сила в живота му, а не “вторична рационализация” на инстинктивните влечения. Смисълът е уникален и специфичен, тъй като трябва да бъде и може да бъде осъществен само от този човек и само когато той стигне до разбирането на онова, което би могло да удовлетвори неговата собствена потребност от смисъл. Някои автори твърдят, че смисълът и ценноста не са нещо друго освен защитни механизми, реактивни образувания и сублимация. Но човек не живее, за да спаси своите “защитни механизми”, както и да умре заради своите “реактивни образувания”. Човек живее и умира заради спасяването на своите идеали и ценности.
Възможно е отношението на човека към ценностите всъщност е само маскировка за скрити вътрешни конфликти. Но такива хора са по-скоро изключение от правилото, отколкото самото правило. В такива случаи ние на практика имаме работа с псевдоценности и като такива те трябва да бъдат демаскирани. Демаскирането или развенчаването трябва да се прекратят при среща с истински стремеж у човека към един значинтелен и смислен живот.
Трябва много внимателно да се отнасяме към тендециите да разбираме ценностите в термините на простото самоизразяване на човека. Логосът, или смисълът, не е само изход извън пределите на собственото съществуване, но нещо по-скоро противостоящо на съществуването. Ние не избираме смисъла на нашето съществуване, а по-скоро го откриваме.
Човек не решава да се държи морално, за да удовлетвори своята морална потребност или да бъде в добро настроение. Той го прави за това да спаси пътя, по който се е насочил или за спасяване на любимия човек, или заради спасяването на своя Бог.
Екзистенциалната фрустрация
Човешкият стремеж към смисъла на живота също може да бъде фрустриран. В този случай логотерапията говори за “екзестенциална фрустрация”. Екзистенциалната фрустрация също може да доведе до невроза. Ноогенните неврози имат не психически причини, а по-скоро “нусогенни” (от гръцката дума “ноо”, която означава ум, дух, смисъл) пласт в човешкото съществуване. Този логотерапевтичен термин означава нещо, което принадлежи към “духовното” ядро на личността.
Ноогенни неврози
Ноогенните неврози възникват не заради конфликта между влечението и съзнанието, а по-скоро заради конфликт между различните ценности, с други думи, от нравствени конфликти или казано по-общо, заради духовни проблеми. След тези проблеми екзистенциалната фрустрация играе голяма роля.
В случай на ноогенни неврози адекватната терапия не е психотерапията, а по-скоро логотерапията, т.е. терапията, която е призвана да внесе духовно измерение в човешкото съществуване.
Ако лекарят не в състояние да отличи духовното измерение от “инстинктивното”, могат да възникнат опасни грешки.
Не всеки конфликт задължително е невротичен, много конфликти нормално и напълно естествено, точно като и страданието невинаги са патологично явление. Без да е симптом на невроза, страданието може да бъде дори постижение на човека, особено ако е израсло в рамките на екзистенциалната фрустрация.
Екзестенциалната фрустрация сама по себе си не е нито патологична, нито патогенна. Загрижеността на човека, дори отчаянието по повод ценността на собствения живот е духовно нещастие, но не и психично заболяване.
Логотерапията смята за своя задача да помогне на пациента да потърси смисъла на живота си. Понеже логотерапията позволява на човека да открие скрития смисъл на своето съществуване, тя е аналитичен процес. В това отношение логотерапията е сходна с психоанализата. Но в своя опит да направи нещо осъзнато, логотерапията не се ограничава със задачата да направи явно индивидуалното осъзнаване на несъзнателните явления. Логотерапията се разминава с психоанализата в това, че тя разглежда човека като същество, чиято основна мисия се състои в реализирането на смисъла и актуализацията на ценностите, а не в простото удовлетворение на влеченията и инстинктите.
Ноодинамиката
Несъмнено търсенето на смисъла и ценностите предизвиква вътрешно напрежение. Именно това напрежение е предпоставка за психическо здраве. Няма на света нещо, което толкова ефективно да помогне на човека да се справи с най-неблагоприятните условия колкото увереността в това, че смисълът на живота съществува.
В нацистките концлагери онези, които знаят, че има някаква задача, която чака разрешение и осъществяване, са по-способни да оцелеят. Опасна заблуда е предположението, че първо на човека му е необходимо равновесие, или както това се нарича в биологията “хомеостазис”. Всъщност на човека му трябва не равновесие, а по-скоро борба за някаква цел, достойна за него. Необходимо му е не просто да свали напрежението с всякакви методи, а придобиването на потенциален смисъл и предназначение.
На човек не му трябва равновесие, а онова, което се нарича “ноодинамика”, т.е. духовна динамика в рамките на поляризирано напрежение, където единият полюс е смисълът, целта, която ще се реализира, а вторият полюс – е човекът, който трябва да осъществи тази цел. Последното съждение не е характерно само за нормални условия, у невротиците подобен механизъм е още по-значим. Ако терапевтът иска да възстанови душевното здраве на пациента, той не бива да се бои да увеличи подобен товар чрез преориентация на пациента по повод смисъла на живота му.
Екзистенциалният вакуум
Екзистенциалният вакуум е широко разпространено явление в наши дни. Това е напълно разбираемо и може да се обясни с онази двойна загуба, на която се подлага човекът, откакто е станал действително човек. В началото на човешката история човек губи някои от основните животински инстинкти, които са определяли поведението на животното и чрез които се е пазило. Такава защита е затворена за човека завинаги, човек трябва да направи своя избор. Като добавка към това при следващото развитие човек претърпява втора загуба: традициите, които служат като опора на неговото поведение, сега бързо се рушат. Никакъв инстинкт не му говори какво трябва да прави, никаква традиция не му подсказва какво трябва да прави, по-скоро той не знае какво иска да прави. Все повече и повече той започва да се ръководи от онова, което го карат другите да прави, във все по-голяма степен става жертва на конформизма.
Екзистенциалният вакуум се проявява основно в състояние на скука. Сега е напълно разбираем Шопенхауер, когато казва, че човечеството вероятно е обречено вечно да се колебае между двете крайности – нуждата и скуката.
Да се замислим за “неделните неврози” – този тип депресии, който обхваща мнозина при осъзнаването на недостига на съдържание в собствения живот. Немалко случаи на самоубийства може да се обяснят с екзистенциалния вакуум. Такива широко разпространени явления като алкохолизъм или юношеска престъпност ще са непонятни, докато не открием екзистенциалния вакуум, който лежи в тяхната основа. Това е справедливо и по отношение на престъпниците, и по отношение на кризата на възрастните хора.
Освен това съществуват различни скрити форми и лъжливи прояви, зад които се открива екзестенциалният вакуум. Понякога фрустрираната потребност в смисъла на живота се компенсира със стремежа към власт, включително най-примитивната форма на волята за власт – желанието за пари. В други случаи мястото на фрустрираната потребност в смисъла на живота заема стремежът към удоволствие. Екзестенциалната фрустрация затова често води до сексуална компенсация. В такива случаи ние наблюдаваме силно сексуално влечение, покълнало на почвата на екзистенциалния вакуум. Аналогично явление има място в случай на невроза. Затова логотерапията се предписва не само в ноогенни случаи, но и в психогенни случаи, в частност в онези, които се наричат “псевдосоматогенни неврози”.
Смисълът на живота
Смисълът на живота за всеки един човек е различен. Затова не е важен смисълът на живота въобще, а по-скоро специфичният смисъл на живота на дадена личност в дадения момент от времето. Поставянето на въпроса за смисъла на живота, когато той е зададен въобще, може да се сравни с въпроса, поставен пред шампиона по шахмат – Кажете кой е най-добрият ход в света? Откъснат от конкретната игрова ситуация, от конкретната личност на противника, такъв ход не съществува. Това е справедливо и по отношение на човешкото съществуване. Ние не трябва да търсим абстрактен смисъл на живота. Всеки си има собствено призвание и мисия в живота, всеки трябва да носи в душата си конкретно предназначение, което изисква своята реализация. Животът на конкретния човек е неповторим.
Логотерапията вижда в отговорността пред живота самата същност на човешкото съществуване.
Същност на съществуването
Обявявайки, че човек е творпец на отговорността и трябва да актуализира потенциалният смисъл в своя живот, е необходимо да се подчертае, че истинският смисъл на живота може скоро да се намери в света, отколкото вътре в човека или вътре в психиката му, дори да е затворена система. Човешкото съществуване има по-скоро самотрансценденция, отколкото самоактуализация. Самоактуализацията не може да бъде възможна цел и поради причината, че колкото повече човек се бори за нея, толкова повече той я губи, тъй като само в тази степен, в която човек се отдава на осъществяването на своя жизнен смисъл, той и актуализира, проявявайки себе си. С други думи, самоактуализацията не може да бъде постигната, ако се затваря в себе си. Тя е постижима само когато е страничен ефект от самотрансценденцията.
Според логотерапията ние можем да открием смисъла на живота по три пътя: 1. Извършвайки дело (подвиг), 2. Преживявайки ценности, 3. По пътя на страданието.
Смисълът на любовта
Любовта е единственият начин да разберем другия човек в дълбочината на личността му. Никой не може да осъзнае същността на други човек преди да го обикне. В духовния акт любовта на човека се превръща в метод да се видят съществените черти ие особености на любимия човек и потенциалното в него, онова, което още не е открито, но трябва да се открие. Освен това любящият човек кара любимия да актуализира своя потенциал. Помагайки да осъзнае това какъв може да бъде и с кого да бъде в бъдеще, той превръща тази потенциалност в истина.
В логотерапията любовта не се разглежда като прост епифеномен на сексуалните влечения и инстинктите в смисъл на т.нар. сублимация. Любовта е същият основен феномен, както и сексът. Нормално сексът е начин на изразяване на любовта. Сексът е оправдан и позволен, при условие че служи за изразител на любовта и само дотогава, докато служи за изразител на любовта.
Смисълът на страданието
Когато човек се сблъсква с безизходна и необратима ситуация, когато той застава пред лицето на съдбата, която не може да бъде променена, примерно при неизлечима болест или стихийно бедствие, му се предоставя случай да актуализира висшата ценност, да осъществи дълбокият смисъл, смисълът на страданието.
Затова висшата същност – нашето отношение към страданието, отношението, в което ние поемаме страданието върху себе си.
Страданието престава да бъде страдание от момента, когато се открие смисълът му, напримерн смисълът на жертвоготовността. В този момент пациентът вижда смисъла на своето страдание. И това е един от основните принципи на логотерапията – основната работа на човека не е да получи удоволствие или да избегне болката, а по-скоро да види смисъла на живота си. Затова човек дори е готов да страда, ако страданието има смисъл. Има ситуации, които лишават човека от възможност да се наслаждава на живота – неизбежността на страданието не може да бъде преодоляна. В приемането на неизбежността да се страда в живота добива смисъл в своята висша точка. С други думи смисълът на живота е безусловен, тъй като включва дори потенциалния смисъл на страданието.
|
06 Март 08, 19:09
 Коментари (10)
|
|
Психологически изследвания и статии 
