Психологически изследвания и статии

 
Психологически изследвания и статии

 
Рейтинг: 3.00
(1419)
Публикации
Реферати, курсови работи, проекти
Кокология - забавни тестове
Връзката между емоционалните състояния и музикалните преживявания
Зрителни илюзии
Лекции
Книги

БЛОГ АРХИВ
«« януари 2021 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31


Връзка с мен

Публикации 14:55
« Обратно
Вземи в gLOG
Хомо Кофеиникус или "черното" на кафето
Нека започнем с един невероятен факт.
Годината е 1898 г. Индустриалната революция набира скорост. Фармакологичната също. Който има нюх към парите, надушва огромните възможности за печалба от здравословното състояние на хората. През 1898 г. немската фармацевтична фирма “Байер АГ” изобретява препарат, лекуващ според тогавашната реклама, буквално от всички болести. Той се разпространява с тонове по аптеките в много страни и добива огромна популярност. Специалистите от фирмата са на върха на славата години наред, докато един ден целият свят разбира истинското лице на това “лекарство”. Оказва се, че то е силен наркотик и отрова за мозъка. Името му става печално известно – хероин. “Лекарството” престава да бъде такова, но вече е свършило пъкленото си дело - много хора са с увредена нервна система и под негова зависимост.
Удивителното и почти невероятното в тази и стория е, че “героят” в нея, хероинът – най-унищожителният и заробващ наркотик, който ни е познат – добива толкова масово, легално разпространение. Историята с този медикамент на Байер е дълбоко емблематична. Тя показва как съвременната наркотизация вече се ражда в химическите реторти (хероинът е синтетитизиран в лаборатория) на фармацевтичните гиганти и как се разпространява чрез ловки манипулационни рекламни ходове. Това е един нов етап от историята на наркотизацията на света в огромни мащаби, съответстващи на глобалната индустриализация.
И днес, повече от век след описаната хероинизация на света, сме свидетели на безброй подобни доброжелателни на вид, но всъщност жестоки експерименти с човечеството, в които участват на първо място големите фармацевтични, хранителни и тютюневи компании.
Преди един век случаи като този с хероина не били единични – навсякъде по света, включително и в САЩ, опиум , хероин и кокаин се употребявали свободно. Затова не била нужна даже рецепта. Реклами на всички тези медикаменти се публикували във вестниците. Жестоко преследваните днес наркотици са били легални, продавали са се като обикновени стоки и като лекарства. Самата кока-кола била приемана за лечебна напитка в началото, но по-късно поради това, че не съдържала достатъчно голямо количество “лечебно вещество”, т.е. кокаин, законът отхвърлил лекарствените й свойства!
Днес, в началото на 21 век, не сме ли свидетели и у частници отново на подобна масова употреба на наркотични продукти (пак легални, като преди век!)? Не сме ли свидетели на собственото си въвличане в рекламния потоп, който ни залива от всички масмедии и ни превръща в средностатистически масови консуматори на изделия със съмнителни качества. Ето защо е време да се замислим!

Рекламата, или гол ли е царят?

Каква всъщност е крайната цел на рекламата? Отговорът е прост: продажба на рекламираната стока. И за да се постигне тази цел, няма почти никакви морални бариери. Относно предмета на рекламите има един интересен въпрос: защо обект на скъпо платените и масово разпространени реклами не са продукти като ябълки, банани, портокали, мандарини, грозде, домати, чушки и т.н?
- Първо – няма нужда от реклама. Това са масово употребявани храни и всеки човек инстинктивно усеща, че са наистина полезни и здравословни.
- Второ – от тези естествени продукти печалбите идват по естествен начин, пък и инвестициите и рисковете не са толкова големи като при някои от индустриалните храни.
- Трето – те не предизвикват зависимост, чрез която клиентът да бъде държан в „плен”.
В този последен факт се съдържа и част от отговора на въпроса: защо така настъпателно и трескаво се рекламират някои от промишлените храни, като например кафето и какаовите изделия?
Това е преди всичко защото:
1) Предизвикват пристрастяване у потребителя и го правят по-лесен за манипулация, контрол и експлоатация!
2) В производството им са вложени големи инвестиции и са замесени икономически и дори политически интереси на корпоративно и наднационално ниво.
Във връзка с рекламата можем да обърнем внимание и на още два факта:
- Повечето от рекламираните индустриални храни носят престижа на луксозни, елитни и модерни. (А нали ни е внушено, пак от същите реклами, че трябва да сме в крак с времето?)
- Вече е формирана огромна маса консуматори с обработени от рекламата вкусови и мисловни рецептори, поддаващи се на медийните внушения.
Хранителните продукти и рекламата през последните два века на Запад, а вече и в целия свят, все повече залагат на лъскавата опаковка и все по-малко на здравословното съдържание. Драстичните промени на храните в епохата на индустриализацията са свързани с два основни проблема, които се преплитат. За единия – наркотизацията – вече споменахме. Другият проблем, индиректно свързан с наркотизацията, е, че пазарът е завладян от т.нар. преработени храни, посрещнати в началото с ентусиазъм и еуфория. Но напоследък става все по-ясно, че преработването на храните влошава драстично хранителните им качества и че това има дългосрочни последици за здравето. Например при рафинирането на брашното се отстраняват не само хранителните влакнести вещества, но и основните витамини и минерални вещества. Всички идеи, на които се основава преработката на храните, са индустриално-търговски, а именно: да се удължи срокът им на годност; да се улесни разпространението им; да се произведат „нови” храни, а чрез употребата на оцветители, овкусители и други добавки да се направят храните „по-привлекателни”. Нито една от тези промишлени манипулации не цели здравето на консуматора. Както казва д-р Стивън Дейвис: „Голяма част от диетите се влияят от пазарните механизми, а на Запад те се влияят повече от рекламата, отколкото от научнообосновани препоръки. Производителите на храни трябва да реализират печалба. Това означава, че те поставят на първо място интересите на акционерите си, а не алтруистичната цел да осигурят най-добрата храна за своите клиенти.” Затова рекламите на преработени храни в лъскави опаковки ни заливат от телевизията, а и от всички останали информационни канали. Рекламата все повече действа според принципа, формулиран от Гьобелс: „Една лъжа, повторена хиляда пъти,става истина!” Дошло е обаче времето някое дете да извика :”Царят е гол!” Дошло е времето лъжите една по една да бъдат детронирани и да се каже истината за най-рекламираните продукти на глобалната хранително-вкусова промишленост: алкохола, захарните изделия (на първо място съдържащите какао – шоколад и шоколадови изделия), кафето, кока-колата и други безалкохолни напитки. Какво е общото между тези няколко, смятани за престижни, модерни продукта? Те всички, в малка или по-голяма степен, могат да предизвикат зависимост, а корпорациите знаят кой е най-сигурният клиент: зависимият. Колкото повече пристрастени хора, толкова по-голяма печалба. Масовата зависимост, постигана чрез въздействието на хранителни изделия като гореспоменатите, е ефективен инструмент за контрол и съответно печалба. И в крайна сметка измамените сме ние – потребителите!

Епохата на хранително-вкусовите наркотици

Може би не е имало друга епоха в историята на човечеството, през която така масово да се консумират в глобален мащаб наркотизиращи хранителни продутти. Алкохолът, и особено захарта, кафето, чаят, кока-колата и шоколадът никога не са имали такава мощ и разпространение, както днес в епохата на глобализацията. Днес мнозинството от човечеството, извършвайки най-обикновен ежедневен акт като храненето, употребява в огромни мащаби вещества, предизвикващи зависимост. Това са т.нар. хранителни дроги, които за разлика от нехранителните (нелегалните и тютюнопушенето) са напълно втъкани в бита. Докато нехранителните наркомани са като че ли извън ежедневието. Те са луксозна стока, защото не са от първа необходимост, не са в пряка връзка с жизненоважния акт на храненето и изискват други, по-различни условия. Примерно инжекцията с хероин или пушенето на тютюн са специхичен наркоритуал. А хранителните наркопродукти рядко изискват такъв специален обряд. Потребителят се пристрастява неосъзнато в ежедневния акт на храненето. Така наркотизацията става неделима част от бита – затова тези наркомании се наричат битови или социални. Както и да ги наричаме, факт е, че това е най-ловкият начин за законно пласиране на наркотични вещества. Това е шедьовърът на търговско-спекулативната система.
Пристрастяващият продукт да не е нещо екзотично, нещо скандално или за избрани хора, а да е ежедневие и прозаичност – нещо, което не подбира възраст, характер, време, нация, континент. Това е тоталната наркотизация. Тя се осъществява чрез по-силно адиктивни продукти като алкохола, кофеина и сродните му алкалоиди и чрез по-слаби като захарта, аспартама и мононатриевия глутамат.
Няма значение , че захарта не притежава толкова силно пристрастяващ ефект като другите. При прекалена употреба тя води до много отрицателни последици. Няма значение, че и аспартамът и мононатриевият глутамат не предизвикват зависимост – факт е, че водят до привикване и до отрицателни въздействия върху здравето. Няма значение, че дрогата кофеин не поразява на пръв поглед грубо и драстично. Факт е, и то неоспоримо доказан, че кофеинът е наркотично вещество, увреждащо централната нервна система и почти всички системи и органи на човека. Но консуматорското съзнание е така обработено, че не осъзнава за какво става въпрос.
Ето един пример: авторът прави анкета с основен въпрос – как бихте реагирали, ако разберете,че производителят слага в хараната, която ви продава, наркотично вещество или че ви продава растителна субстанция, съдържаща наркотик, но без да я декларира като дрога? 90% от анкетираните отговарят, че биха алармирали, че биха се съпротивявали, не биха го употребявали или биха предизвикали обществена дискусия. 5% отговарят, че им е все едно, а 5% осъзнават, че, употребявайки кафе, кола и шоколад, всъщност приемат наркотични вещества. Най-парадоксалното, което се установява от следващите въпроси в анкетата, е, че същите тези 90% „борци срещу наркотици в храната” редовно употребяват такива хранителни дроги като кола, шоколад, кафе и в голяма степен са пристрастени към тях. Можем да си представим каква мощна манипулация действа, за да се стигне до този абсурд в човешкото съзнание, което хем не приема наркотиците, хем редовно ги употребява! На масовия потребител по хитър начин му е внушено, че не съществува такова животно като „хранителни” наркотици.
Има и един друг вид манипулация – съществува икономически закон, според който търсенето определя предлагането. Но дали винаги е така в съвременната икономическа ситуация?

Как всъщност действа законът за търсенето и предлагането?

Ето какво казва Сирил Паркинсън: „Икономистите никога не са изпадали в по-голяма грешка, както с това нескопосано твърдение, че търсенето определя предлагането. Всъщност почти винаги предлагането е това, което определя търсенето”. Исторически погледнато продавачът е този, който се явява пръв и предлага стока, която клиентът може и никога да не е виждал, нито да му е хрумвала и идея за нея. Това е едната страна на въпроса с предлагането – коректната.
Но има и една тъмна страна и тя е начинът, по който се предлага стоката; средствата, които се използват зап ласирането й. При пазарната икономика те стават все по-фино манипулативни. Използват се скрити кадри, които влияят на подсъзнанието, черният PR, който кореспондира с психотронното въздествие (влияние чрез инфразвук с честота 7 Нz, която е съззвучна с алфаритмите на мозъчните колебания и свръхчестотно излъчване – СВЧ). Масово се прилагат и тактики като дезинфоррмация, контраинформация, дезориентация от страна на експерти, занимаващи се с манипулация на общественото мнение. Говори се дори за информационен неоколониализъм, при който силните и богати държави, компании, концерни и картели създават „информационен ред”. Който владее информацията, владее ситуацията. Маршал Маклуън казва: „който контролира информационните средства, негова е властта да информира” Ето защо само на пръв поглед изглежда, че ние, потребителите, свободно избираме обектите на потреблението си. Това, което уж е независим избор, ни е натрапено, внушено, вкарано с „троянски кон” в подсъзнанието, т.е. „предложено” ни е , и то по един нетърпящ възражение начин. Рекламната атака е така вездесъща и обсебваща, че човек забързан в ежедневието си, трудно може да се усети как става жертва на манипулация. За съжаление дори специалистите по хранене, които би трябвало да бъдат будната гражданска съвест в това отношение, са заблудени от умелите рекламни кампании на фирмите производителки и от представените неверни данни от проведени „изследвания”. Трудно осъзнаваме, че нашите потребности са моделирани от производителите и търговците и че всъщност изобщо не избираме свободно, а под давлението на рекламата, модата и умело формираната обществена нагласа. Ричард Сейлънт, бивш президент на СиБиЕсНюз казва: „Нашата работа е да дадем нахората не това, което искат, а това, което ние решем, че трябва!”
Много от най-продаваните стоки са изключителен бизнес, който е изникнал като някаква случайно появила се и запълнена икономическа ниша. А кой е създал нишата – точно тук свършват обясненията на маркетинговата икономика. А тя се създава от мощните корпоративни интереси на индустриалците. Те формират потребление по техен вкус, което управляват и чрез което управляват. И такива „ниши” се създват най-често за продукти, предизвикващи зависимост. Тази зависимост превръща масовия потребител в опитно зайче, на което като че ли му харесва да бъде „стимулирано” чрез такива непотребни потребности. И в един момент се оказва, че не потребителят избира кофеина, а обратното. Веднъж влязъл в капана на зависимостта, консуматорът вече не избира свободно. Сега клиентът обслужва индустрията, а не индустрията клиента, както би трябвало. Както казва Уилям Бъроуз: „Търговецът на наркотици не продава стоката за консуматора, той продава консуматора на стоката.”

Хомо Сапиенс и Хомо Наркотикус

Да разгледаме три основополагащи истини за човешката природа и човешката история:
1) Човекът се стреми към онова блаженство, което е имал в Едем, но вече е изгубил. Това обяснява защо той открай време има влечение към щастието, промененото съзнание, усещането за свобода и сила, окрилението, чувството за значимост, което дават наркотиците. Това е една от причините за глобалното разпространение на токсикоманиите и в други периоди от човешката история, макар и в по-малка степен.
2) Човекът е творение, което по природа е склонно да си създава зависимости (в което само по себе си няма нищо лошо – 90% от действията на човека са навици). Освен това той много успешно се самозалъгва с илюзии – като почнем от биберона и стигнем до цигарата и останалите дроги. Това обяснява защо Хомо Сапиенс, който вече се е превърнал в Хомо Наркотикус, се стреми по неправилен начин към това изгубено щастие. Извисяването, което мисли, че постига чрез наркотичните вещества, е всъщност духовната вавилонска кула, чрез която човек се опитва да стигне небето, но по непозволен, незаконен начин. А правилният начин, чрез който можем да върнем загубения рай (доколкото зависи от нас), е спазването на Божиите и природните закони.
3) Между човеците има по-безнравствени от другите, за съжаление често и по-способни и по-умни, които успяват да си осигурят благополучно съществуване за сметка на останалата част от хората, правейки ги зависими от себе си или от нещо друго.
Още две уточнения:
1. В това, че човекът е творение, което по природа е склонно да си създава зависимости, няма нищо лошо само по себе си, стига те да са градивни и животворни. Например привързаност, основана на обичта, е вид зависимост. И това става ясно по болката от раздялата – тя всъщност е абстиненцията на любовта. Но ние не казваме, че това е нещо лошо. Напротив, наричаме го вярност. Такъв вид зависимости можем да наречем градивни, при все че и те са свързани със страдание.
2. Деградивните зависимости, които човек си създава, го тласкат към самоунищожение – физическо и психическо. Наркоманиите са класическа илюстрация на този вид пристрастености.
А една от целите на действащата глобална търговска система е да формира и обслужва потребности от най-разнообразни деградивни стимуланти и зависимости – това са химически капани, в които примаменият консуматор подлежи на обработка. Кофеиновият е един от тях и е вече сериозно разпространен, за да го оставим без сериозна дисекция. За да не бъдем хванати в тези капани или за да се освободим, трябва да сме информирани, да знаем как действат. Когато човек е информиран, има по-голяма вероятност да направи разумен избор.
И така, едни от средствата за масово въздействие в условията на настоящия социално-икономически ред, са капаните на зависимостта от химически субстанции (дрога). А един от най-маскираните и благоприличните е кофеиновият.

Кофеинът, съчетан със захарта, е най-популярният наркотик в света. Това е по силата на правилото, че колкото по-безобидна (най-вече по обществен статут) е една дрога, толкова е по-разпространена. Това много лесно може да се докаже, като се види световното разпространение на кофеиновите продукти – кафето, черният чай, шоколадът, кока-колата и други безалкохолни напитки, които го съдържат. Кофеин съдържат и много лекарства – за лечение на простуда, енуреза, мигрена, за премахване на мускулното напрежение, контрол на телесното тегло, поддържане на състояние на бодрост. Човекът на модерната цивилизация употребява така масово кофеин, че можем да го определим като ХОМО КОФЕИНИКУС. Кофеинови продукти се консумират по всяко време и от всички възрасти, за разлика от другите два разпространени наркотика – алкохола и никотина. Приятният вкус и не винаги явните отрицателни последствия от употребата на кофеинови продукти ги правят желани от хората, дори когато те са се отказали от другите популярни дроги като цигарите и алкохола.

Кофеинът има сложно, многообразно, понякога непредвидимо влияние. Новите научни изследвания за въздействието на кофеина върху мозъка разкриват, че той е странен стимулатор – потиска химичните вещества в мозъка, вместо да предизвиква „освобождаване” на някакви химични съединения. Според изследователите, кофеинът действа поради това, че прилича на химичното вещество аденозин, което се отделя от нервните окончания и възпрепятства невроните да изработват електрически импулси. Кофеинът, маскиран като аденозин, се настанява в клетъчните рецептори, като измества аденозина и не му позволява да потиска активнотта на мозъчните клетки. По този начин те остават в състояние на възбуда.
Обикновено при приема на кофеин се наблюдава състояние, напомнящо хипоманиакалност: повишена активност, приповдигнато настроение, прилив на сили, бодрост, по-ярки възприятия, ускорена мисловна и асоциативна дейност. Той оказва пряко стимулиращо влияние върху миокарда, тонуса на кръвоносната система, повишава стомашната секреция и обмяната на веществата.
Повечето дотук описани стимулиращи въздействия на кофеина създават впечатлението, че той е полезно или най-малкото не толкова вредно вещество.
Редовната и системна употреба на кофеин обаче води до множество странични ефекти. За някои от тях се говори, но не се казва цялата истина, защото тя е скрита в

Научно-информационната мъгла

спусната над планетата. Лутащи се в нея, обикновените консуматори трудно могат да се доверят на данните от научно-изследователската дейност на заинтересованата индустрия. Както казва Синтия Кроснън в „Омърсената истина”: „Пътят към ада е постлан с корпоративни парични средства, отпускани за научно-изследователска работа. Фирмите веднага спират потока от средства, ако изследванията не са в синхрон с желаните от тях резултати.” Затова и информацията за възможните вредни последствия от кофеина се преплита с данни за полезността му.

Какви са фактите?

1) Кофеинът е природен инсектицид – концентрирани дози водят до гибел на много насекоми и техните ларви
2) Неприятният вкус на кафето без захар е предупреждение да не нарушаваме законите на природата, пренепрегвайки инстинкта, който ни предпазва от отровни нещества
3) Кафето практически няма никаква хранителна стойност
4) Повечето хора изобщо не могат да функционират нормално без кафе – и дори не го осъзнават!
5) Според опити на британския специалист Джон О. Хънтър кофеинът е сред петте храни, които най-често предизвикват различни болестни симптоми
6) Кофеинът се свързва с редица страдания като ускорена сърдечна дейност, промяна в ширината на кръвоносните съдове, неравномерна коронарна циркулация, повишено кръвно налягане, аномалии при новородените, захарна болест, бъбречна недостатъчност, стомашни язви, рак на панкреаса, шум в ушите, треперене на мускулите, чувство на безпокойство, нарушен сън, храносмилателни смущения
7) Според Международната класификация на болестите, Х ревизия, на Световната Здравна Организация, кофеинът води до „психически и поведенчески разстройства”
8) Абстинентните симптоми включват интензивно главоболие, мускулно напрежение, тремор, силна раздразнителност, тревога, потиснато настроение, отпадналост, депресия, сънливост и са сравними с кокаиновата абстиненция!


Из "Глобалната кофеинизация", Димитър Иванов
05 Май 06, 14:55    Коментари (486)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

21.6687