|
|
 Публикации 18:52 |
|
|
Невро-лингвистично програмиране |
Понятието НЛП
Невро-лингвистичното програмиране е бързо развиващо се направление в приложната психология, една от главните задачи на което е установяването на ефективна комуникация между хората. Умението правилно да се общува е сериозен проблем за много хора, затова развитието на креативното мислене, овладяването на техниката на общуване и взаимодействие, умението да самоконтролираш, както и контролирането на другите хора днес е приоритетна задача на практическата психология и в частност на НЛП. Невро-лингвистичното програмиране е изкуство и наука за съвършенството. Как да се научат на това умение другите хора?
Зад словосъчетанието “невро-лингвистично програмиране” се крият три прости идеи:
1. “Невро” (от гръцки – нерв) показва отношение към нервната система, а именно, че поведението на човека води началото си от петте неврологични процеса: зрение, слух, мирис, вкус и осезание.
2. “Лингвистичната” част показва, че ние използваме езика за да подредим мислите си и поведението и да пристъпим към комуникиране с другите хора.
3. “Програмирането” посочва, че ние от по-рано моделираме, пресмятаме и подготвяме многоетапните задачи за по-нататъшното им решаване.
И така НЛП изучава вътрешните процеси на човешкото мислене, поведение и технология на общуване. Запознаването с НЛП убеждава в това, че даденото направление е един от най-ефективните в изучаването на човека, в неговото обучение и влияние върху него.
Човекът живее в свят, който не е в състояние да разбере, изследва и осъзнае от край до край. И най-необяснимото сред всичко е самият той като уникална личност. Развитието на цивилизацията предполага информираност на човека за околния свят, но преди всичко – за собствената му същност. А невро-лингвистичното програмиране е един от многобройните пътища, които водят към вътрешния свят на човека.
Класификация на системите за възприемане на околната действителност
1. Класификация на репрезентативните системи по характера на възприятието
Ние използваме своите сетивни органи за възприемане на външния свят, за изследването и преобразуването му. Очите, устата, носът, ушите, кожата – са нашата единствена допирна точка с действителността. Светът е безкрайно разнообразие от всевъзможни сензорни прояви, но ние можем да възприемем само една малка част от това разнообразие. И тази част, която възприемаме, се филтрира от нашия уникален опит, култура, език, убеждения, ценности и предположения. Всеки от нас живее в своя уникална реалност, построена на основата на индивидуалния опит, и ние действаме съответно, като се опираме на тази реалност, на нашия модел на света. Но самият свят винаги е по-богат и по-широк, отколкото субективните идеи, които ние имаме за него. Ярък пример са горският секач, художникът и ботаникът. Когато тримата се разхождат в гората, всеки от тях получава различни преживявания, всеки забелязва различни неща. Арабската поговорка гласи: “Как изглежда хлябът, зависи от това дали сте гладни или сити”. Т.е. филтрите, които слагаме на нашето възприятие, определят онзи свят, в който живеем.
Вътрешният образ на околната действителност са мислите. Но какво представляват те? Има много научни и философски отговори.
Когато мислим за това, че виждаме, чуваме и усещаме, ние пресъздаваме тези картини, звуци и усещания вътре в себе си. Ние отново преживяваме информацията в онази сензорна форма, в която първоначално сме я възприели. Мисленето е очевидно и банално действие и ние почти никога не мислим за него.
Един от мисловните методи е в съзнателното или несъзнателното възпроизвеждане на картини, звукове, усещания, вкусове и миризми, които сме преживели. При спомнянето ние мислено преминаваме през преживяванията, като използваме сетивните органи с вътрешен метод, за да репрезентираме дадените преживявания. Преживяването е съчетание на спомени и въображение. Голяма част от мисленето е смес от смес от такива спомени и конструирани сензорни впечатления.
Ние използваме едни и същи неврологични пътища за вътрешна репрезентация на опита и за непосредственото му преживяване. Едни и същи неврони генерират електрохимични заряди, които могат да бъдат измерени. Мисълта има непосредствена физическа проява, мозъкът и тялото са една система. Ние използваме своите сетивни органи с външен метод, за да възприемем света, и с вътрешен метод, за да “репрезентираме”(препредставим) преживяванията на самите себе си. Методите за получаване, запазване и кодиране на информацията в съзнанието – картинки, звукове, усещания, миризми и вкусове, са известни като репрезентативни системи. Те се делят на визуални, аудиални и кинестетични.
Визуалната система може да се използва от външния метод, когато разглеждаме света, или от вътрешен, когато визуализираме. По същия начин и аудиалната система може да се раздели на прослушване на външните звукове или на вътрешните. Към кинестетичната система се отнасят усещанията. Външната кинестетика включва тактилни усещания: докосване, температура, влажност. Вътрешната кинестетика включва спомени на чувства, емоции, вътрешни усещания за баланса и осъзнаване на състоянието на тялото. Усещанията на вкусовата и обонятелната система също се включват в кинестетичната система. Те често служат като мощни и много бързи асоциации с изображения, звукове и усещания, свързани с тях.
Ние използваме всичките три репрезентативни системи постоянно, макар да не ги осъзнаваме в равна степен, и да имаме склонност да отдаваме предпочитание на една в сравнение с другите. Например много хора имат вътрешен глас, който възниква в аудиалната система, и създава вътрешен диалог. Те изброяват аргументи, вторично прослушват речта, подготвят реплики и по принцип обсъждат различни неща със самия себе си.
Репрезентатитвните системи не са взаимоизключващи се. Може да се визуализира сцена, да има асоциирани с нея усещания и едновременно да се чуват звукове, макар че може да се окаже трудно да се обърне внимание на всичките три системи в едно и също време. Някоя част от мисловния процес все пак ще остане неосъзната.
Нашето поведение възниква вследствие на смес от вътрешни и външни преживявания. Във всеки момент от времето нашето внимание се съсредоточава върху различни части от нашия опит. Например сега вие фиксирате вниманието си на страницата на дадения текст и вероятно не осъзнавате, че вашата лява обувка малко скърца…до момента, в който се спомене този факт. По време на набора на този текст, аз в по-голямата част осъзнавам своя вътрешен диалог, който нагласява скоростта на писане на компютъра. Гледайки клавишите, аз ги усещам под пръстите си, тъй като моите визуални и кинестетични канали се използват от външния образ. Това ще се промени, ако спра, за да визуализирам сцената, която трябва да опиша.
Нито една от системите не е абсолютно за предпочитане, всичко зависи от това какво искаме да направим. Атлетите имат нужда от развито кинестетично осъзнаване, музикантите – от добър слух. Трудно се става архитект, ако нямате способността да създавате ясно конструирани образи. Умението, което обединява всички гении, е това, че те свободно преминават от една репрезентативна система към друга.
2. Класификация на репрезентативните системи по структурата на мислене
Всяка работа с информация преминава редица задължителни стадии: въведение, обработка и оценка. В тази връзка в НЛП се отделят три информациоинни системи на активност на човешкия мозък: водеща (вкарване на информацията), предпочитана (представяне на информацията в съзнанието) и референтна (оценка на информацията). Всяка от изброените системи може да бъде представена визуално, аудиално и кинестично.
За да се репрезентира информацията, първо трябва да бъде получена. Всеки човек има предпочитани средства за получаване на информация. Съвършената памет би съдържала пълен набор от картини, звукове, усещания, миризми и вкусове на първоначалното преживяване, но за да го възстановим, се обръщаме само към една част на набора. Това е т.нар. водеща система: вътрешният канал, използван като ключ за достъп към паметта. Още я наричат система на въвеждането, тъй като тя доставя нужната информация за по-нататъшна обработка, което се осъществява вече с помощта на първичната (предпочитана) система.
Обикновено човек използва всички канали за възприемане, макар в зависимост от ситуацията да обръща внимание на един канал повече отколкото на друг. Например в художествена галерия ние ще се намираме във визуален свят, на концерт – в аудиален. И което е най-чудното, когато мислим, независимо от предмета на размисъл, винаги се придържаме към една система.
Обикновено това предпочитание се проявява във възрастта между 10 и 12 години.
Много хора могат да създават ясни мислени образи и да мислят в картини. За други това е по-трудно. Те могат дълго време да разсъждават със самите себе си, докато останалите основават действията си на усещанията по отношение на ситуацията. Когато човек има тенденция да се придържа към един канал на възприемане, то в НЛП този канал се нарича негова предпочитана система. Вероятно той се е оказал по-проницателен и способен да прави по-тънки разлики именно в тази система , а не в другите. Това значи, че някои хора по природа са по-талантливи от останалите в използването на определен канал на възприятието. В случаите, когато определени органи губят своите функции, то ги компенсират други. Такъв род феномени са общоизвестни. Примерно слепите “виждат с пръсти”, глухите – “чуват с очи” и пр.
Референтната система отговаря за оценката на информацията, като сверява получения и търсения резултат . С помощта на тази система се осъществява извеждане на резултата, получен след обработката. Тя е допълнителна характеристика на мисленето и в някои източници е обединена с първичната система.
Синестезия и превод
Богатството и размаха на мислите зависи от способностите да се осъществят връзките и да се мине от един начин на мислене към друг. Ако при мен водещата система е аудиалната, а първичната система – визуалната, ще си спомня друг човек първо по звука от гласа му, а след това ще мисля за него в образи.
Ние получаваме информация, но я репрезентираме вътре в себе си в друг канал. Звуковете могат да предизвикват във въображението визуални спомени или абстрактни визуални образи. Едновременната и неосъзнаваема връзка между водещия и първичния канал се нарича синестезия. Някои от синестезиите се оказват дълбоко вкоренени и широко разпространени. Примерно цветовете често са свързани с настроението: червеният – с гнева, синият – със спокойствието. Говорим също за цветова тоналност в музиката, за топли звуци, за крещящи цветове и пр.
Понякога синестезията се блокира преднамерено. Примерно човек изпитва трудности с визуализацията. В разговор с него трябва първо да го помолим да се върне към чувственото или към аудиалното преживяване на събитието, и с това да облекчим визуализацията. Подобна техника може да възстанови спомените като цяло: в картини, звуци и усещания.
Както преводът от един език на друг запазва смисъла, но напълно променя формата, така и преживяването може да се премести от един канал на друг.
Примерно разхвърляната стая предизвиква у нас неприятни усещания. Но същата стая може да не прави впечатление на друг човек и той няма да може да разбере защо сте толкова разстроени. Работата е там, че той не може да влезе в света на вашите преживявания. Той би могъл да разбере вашите чувства, ако му обясните, че примерно усещате същото, което ако сте облекли бодлив вълнен пуловер на голо тяло. Като преминавате на езика на звуковете, може да използвате за сравнение дискомфорта от прослушването на ненастроен музикален инструмент. Тази аналогия ще събуди чувствителната струнка на всеки музикант, т.е. вие ще започнете да говорите на езика на събеседника.
Диагностика на репрезентатитивните системи
Ние използваме езика за предаване на мисли, затова не е чудно, че думите са огледало, отразителен метод на мисленето. Да разгледаме един от тренингите, проведен от Джон Гриндер и Ричард Бендлер, който потвърждава горната закономерност. Те вземат червени, жълти и зелени картички и обхождат всички хора от групата, като ги питат защо са дошли. Онези хора, които използват думи и изражения, описващи основно усещанията, получават зелени картички.
Онези, които се изразяват с фрази, които описват звуци, получават жълти картички. Другите, които използвали думи, отрязяващи визуални усещания, получават червени картички. След това правят много просто упражение: хората с еднакъв цвят картички трябва да седнат и да поговорят един с друг в продължение на няколко минути. След това трябва да седнат и да поговорят с притежателите на картичка друг цвят. Разликите, които наблюдават в общуването между хората, ги учудва. Хората с един и същи цвят на картичката създават помежду си атмосфера на доверие и сигурност, в която могат да си взаимодействат свободно и значително по-добре. Действително това насочва към някои мисли.
Предикати
По този начин изборът на дума показва каква репрезентативна система се използва в дадения момент. Представете си трима души, които са прочели една и съща книга. Първият казва колко много е “видял” в книгата, колко добре са продбрани случките, които “илюстрират” основната идея, че тя е написана “бляскаво”. На другия може да не хареса “тонът” на книгата и “резкият” й стил. Фактически той не може да се настрои на идеите на автора и би искал да поговори с него за това. Третият ще почувства, че му импонира маниерът на писателя, в който той е “събрал” всички ключови моменти, и че леко е “уловил” всички нови идеи, че чувства симпатия към автора. Всички са чели една и съща книга. Лесно е да се забележи, че всеки изразява своето отношение към книгата по различен начин. Първият мисли с образи, вторият – със звукове, третият – с усещания. Тези сензорно определени думи (прилагателни, наречия или глаголи) сенаричат в НЛП предикати. Честото използване на един вид предикати разкрива предпочитаната репрезентативна система на човека.
Може да се намери предпочитаната система на автора на всяка книга, като се обърне внимание на езика, който той ползва. Класическата литература винаги съдържа богат и разнообразен набор от предикати, като използва всички репрезентативни системи по равно.
Думи като “разбирам”, “обяснявам”, “мисля” не са сензорно определени и следователно са неутрални по отношение към репрезентативните системи. В научните трудове авторите предпочитат именно неутралните, а не сензорно определените думи, вероятно неосъзнато разбирайки, че сензорно определените думи са личностни по отношение на автора и читателя, следователно те са по-малко обективни. Неутралните думи ще се превеждат от читателя с различни методи – кинестични, аудиални, визуални и ще сложат началото на много академични спорове по причина на тези думи.
Всяка репрезентативна система има собствен “език”. Ако можете да разбирате и говорите с човека, като използвате предпочитан “език” от репрезентативната му система, вие ще можете да спечелите неговото доверие, което е много важно във взаимоотношенията между хората.
Сигнали на очите за достъп
Лесно се открива кога човек мисли с картини, звукове или усещания. Съществуват видими промени, които стават в тялото ни, когато мислим с различни методи. Начинът ни на мислене оказва влияние върху тялото ни, а това как използваме тялото си въздейства върху това как мислим.
Ние системно движим очите в различни посоки в зависимост от това по какъв начин мислим. Неврологични изследвания са показали, че движението на очите хоризонтално и вертикално са свързани с активизирането на различни части на главния мозък. В НЛП тези движения се наричат очни сигнали за достъп. Съществува определена вътрешна връзка между движенията на очите и репрезентативните системи, доколкото те са разпространени в цял свят.
За начало да проведем малък експеримент. Изследваните лица трябва да отговорят на следната поредица въпроси, като при това се обръща внимание върху движението на очите.
1. Визуален спомен. Кой от приятелите ви има най-дълги коси? Колко етажа има вашият дом? Как са разположени ивиците по тялото на тигъра?
2. Аудиален спомен. Коя врата в дома ви скърца най-силно? Спомнете си мотиви от любимата си песен. Как звучи сигналът “заето” във вашия телефон?
3. Кинестетичен спомен. Коя ръка сега е по-топла: лявата или дясната? Какво чувствате, когато застанете под ледения душ? Кисело ли е парчето лимон в устата ви?
Тук е трудно да се забележи определена закономерност при движението на очите, но съществува взаимовръзка между обмислянето на въпроса и двигателните реакции на очите.
На изследваните лица се задават следващата група въпроси:
1. Визуално конструиране. Ако се обърне картата, в какво направление ще бъде югоизток? Как според вас изглеждат извънземните? Представете си зебра, на която са изчезнали ивиците.
2. Аудиално конструиране. Колко силно ще прозвучи, ако десет души извикат едновременно? Представете си любимата мелодия, която звучи два пъти по-бързо.
Вижда се, че има разлика между първите и вторите въпроси. Когато отговарят на първата група въпроси, изследваните лица трябва само да си спомнят и възкресят в паметта си нещо познато от миналия опит. Отговорът на последната група въпроси предвижда конструиране на нещо съвършено необичайно и ново.
Когато визуализираме нещо от нашия минал опит, очите ни имат тенденция да се преместват нагоре и вляво спрямо нас. Когато се опитваме да си “въобразим” нещо, което по-рано не сме виждали, очите ни се издигат нагоре и надясно. Очите се преместват по хоризонталата вляво, когато си спомняме звуци, и по хоризонталата надясно – когато ги конструираме. При получаване на достъп до усещанията типично е движението на очите надолу и вдясно. Когато говорим със самите себе си, очите ни по-често се намират долу вляво. Разфокусираният поглед право пред себе си, също говори за визуализация.
Макар в процеса на мисленето да можем съзнателно да движим очите във всяка посока, получаването на достъп до определена репрезентативна система се оказва по-лесно, когато се използват подходящите естествени движения на очите. Те са инструменти на фината настройка на нашия мозък към определена репрезентативна система. Обикновено не осъзнаваме своите латерални движения на очите и няма причини, които да ни накарат да го правим. Да “прегледаме”информацията на правилното място е полезно умение.
Сигналите за достъп ни позволяват да научим как мисли другият човек. Важна част от тренингите на НЛП е наблюдението на очните сигнали за достъп на хората.
Движенията на очите са много бързи и се изисква достатъчна наблюдателност, за да се видят. Те показват последователността на репрезентативните системи, които човек използва, за да отговори на поставения въпрос.
Например, когато отговаря на аудиалния въпрос за най-скърцащата врата, човек може да визуализира всяка врата, като мислено почувства как я отваря и затваря, а след това чува звука. Възможно е той да направи това няколко пъти, преди да даде отговор. Често човекът ще се обръща първо към своята водеща, а след това към предпочитаната система, за да отговори на въпроса.
В процеса на общуването със събеседник необходимо e той да бъде разпитан за нещо познато за него, да се отпусне и по възможност да бъде отслабена бдителността му. Отбележете предикатите в неговия разказ (примерно: виждам, чувам, чувствам), които позволяват да се отдели, а след това да се изучи една сфера на сензорния опит на събеседника (аудиална, визуална, кинестетична). Последователността в работата на дадените сфери у всеки човек е строго индвидидуална.
Други сигнали за достъп
Движенията на очите не са единствени сигнали за достъп, макар че те се забелязват най-лесно. Тъй като тялото и мозъкът са неразделни, начинът на мислене винаги се проявява в нещо – начина на дишане, цвета на кожата, позата.
Човек, който мисли по визуален начин, обикновено говори по-бързо и с по-висок глас от оня, който мисли по друг начин. Образите се раждат в главата много бързо и се налага говориш бързо, за да ги догониш. Дишането е учестено и по-повърхностно. Често се наблюдава повишено напрежение в мускулите, основно в раменете, главата е вдигната високо, а лицето е по-бледо от обикновено.
Хората, които мислят със звукове, дишат с цели гърди. Често имат леки ритмични движения на тялото, а тонът на гласа е чист, изразителен, резониращ. Главата балансира на раменете или е леко наклонена към едното от тях, сякаш се вслушва в нещо.
Хората, които разговарят сами със себе си, често накланят главата си на едната страна, като я подпират с ръка или юмрук. Това положение е известно под името “телефонна поза”, защото изглежда така, сякаш човек говори по телефона.
Кинестетичният достъп се характеризира с дълбоко ниско дишане в областта на корема, често е съпроводено с мускулно отпускане. Човекът говори бавно, с дълги паузи. Скулптурата на Роден “Мислителят” несъмнено мисли кинестетично.
Движенията и жестовете също говорят за начина на мислене на хората. Много хора показват този чувствителен орган, който използват за конструиране на вътрешен образ: те ще покажат ушите си, като се вслушват в звуковете вътре в себе си, ще покажат очите, визуализирайки, или корема, ако изпитват силни усещания. Тези знаци насочват не към онова, за което мисли човек, а за това как го прави. Това е езикът на тялото в по-рафинирана и по-изтънчена форма.
Идеите на репрезентативните системи всъщност са много полезен метод за разбиране на това как мислят различните хора, а ,разчитането на сигналите за достъп е безценно изкуство за онези, които искат да подобрят комуникациите си с другите хора.
|
04 Март 06, 18:52
 Коментари (3)
|
|
Психологически изследвания и статии 
