|
|
 Публикации 21:51 |
|
|
Диагноза на обществото |
Имаше някога един осеметажен панелен блок с боядисани в (неизвестно по чие естетическо усмотрение) патешко жълто балкони. В първия вход, на третия етаж живееше инженер Пешев. Инженер Пешев имаше сигурна работа в едно голямо държавно предприятие, сигурна отпуска два пъти в годината, сигурно семейство, което сам издържаше и, разбира се, съвсем сигурно жилище със сияйно жълт балкон. Всяка събота вечер той играеше карти със своите сигурни приятели; децата му посещаваха сигурно училище със стриктни правила и строги учители, а пред дома му беше паркиран сигурен автомобил – сигурен, защото беше производство на знаменития Запорожский Автомобилестроительный Завод (ЗАЗ).
Животът на инженер Пешев се движеше по точен и сигурен план...
Докато един ден не се случи нещо неочаквано. Към инженер Пешев започнаха да се обръщат с „господин Пешев”. Предприятието, в което работеше, беше обявено за приватизация, госпожа Пешева се изнесе от семейното жилище, за да се впусне стремглаво в шоубизнеса, а двамата му сина подеха скромна търговия с марихуана...Господин Пешев стана охранител в луксозен новопостроен хотел, а от приятелите верни му останаха единствено цигарите и алкохолът менте. В белия ЗАЗ се заселиха дървеници - поради липса на средства за бензин, той отдавна не беше в движение...
Една сутрин мъглата от цигарен дим и алкохолни изпарения се разнесе и господин Пешев осъзна, че се е събудил на непознато място сред непознати хора. Огледа се и забеляза до леглото си папка, в някой беше писал с нечетлив лекарски почерк: „Психотично разстройство с преобладаване на депресивни симптоми”.
„Сигурният” свят на инженер Пешев беше претърпял крах.
...
Само панелният блок с жълтите балкони си остана същият.
И сега си е там.
Една зловеща алегория и диагноза на цялото ни общество.
По неофициални данни над 70% от българите са трайно невротизирани и депресирани.
Защо това ни се случва? И кои са вътрешните причини за депресията?
Психиатрите вярват, че това, което се случи с психичното здраве на нацията през последните 16 г., е нормално. При големи обществени промени населението масово изпада в стрес, депресии, даже психози.
Губейки „сигурността” на социалистическото общество, българинът се изправи пред бремето на свободата. Свободата да прави избори, да поема рискове и да бъде себе си. Тази свобода носи неизвестност, напрежение...
И страх.
А в основата на депресията е страхът – твърди немският психоаналитик Фриц Риман. В индивидуалния живот на човека рано или късно настъпва определен момент, когато той трябва „да израсне” - да се отдели от родителите си и да стане самостоятелен и независим. Това израстване е свързано с преодоляване на страха от самотата, вътрешните съмнения, чувството на безпомощност и малоценност. Всяко развитие, всяка стъпка на съзряване е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, досега неизвестно и неовладяно, към вътрешни или външни ситуации, които все още не сме преживявали и в които още не сме преживявали себе си. И тъй като нашият живот винаги води към нещо ново, далечно и все още непознато, страхът ни съпровожда непрестанно. Той обикновено нахлува в съзнанието в особено важни моменти от нашето развитие, тогава, когато трябва да бъдат изоставени стари, познати коловози, когато трябва да бъдат овладени нови задачи или напират промени. Следователно развитието, израстването и съзряването очевидно са свързани с преодоляване на страх. Несправянето с тази задача води до онзи стремеж към защитеност, който кара жените да търсят сигурност в брака, а мъжете - в работата. Вечният стремеж към някаква „сигурност” и неспособността да поемем отговорността за собствения си живот задава рамките на собствената ни вътрешна несвобода.
Въвлечени в обичайното си ежедневие, дори не осъзнаваме колко много всъщност се страхуваме. Получаваме увереност и похвали в личните и обществените си отношения, от успеха в работата, от най-различни развлечения и създаване на познанства. И сякаш забравяме за страха. Свиркането в тъмното обаче не носи светлина. Самотата, страхът и смущението остават. А никой, никой няма сили да издържи това до безкрайност...
Какво да правим???
Можем ли да се справим с всичко това?
МОЖЕМ
Един от най-известните автори в областта на позитивното мислене, Джон Кехоу ни предлага следната стратегия:
1. Първата стъпка е да осъзнаем страховете си, да ги анализираме и да потърсим у самите себе си истината за тяхното съществуване.
2. Втората стъпка е да си направим обективна и реална самооценка, да открием кои сме всъщност и какви са нашите спсобности, претенции и възможности. Често пъти представата ни за самите нас е изкривена. Смятаме себе си за по-некрасиви, по-дебели, по-неспособни, отколкото сме в действителност. Всеки човек има много качества и способности, които го правят единствен и в този смисъл неповторим. Опитайте се да се запознаете по-отблизо със себе си така, както се опознавате с другите хора - открито и с любопитство. Постарайте се да да се самонаблюдавате и да изучите себе си по-добре. Да откриете предимствата, които притежавате, качества, които смятате, че имате, но хората не оценяват.
3. Третата стъпка е да си простим – първо на себе си, а след това и на хората, около нас. „За да се превърнем в цялостна личност – казва Карл Юнг, ние трябва да интегрираме своята сянка” т.е – да приемем своите „тъмни” черти. Които между другото не са ваши. Не! Те са ви втълпени от родители, общество, среда. Но вие можете! Можете да се отърсите от тях. Да си простим тогава.
Да простим и на всички останали, защото и те като нас носят своята „сянка”.
Дори бихме могли да им помогнем при тяхната интеграция, нали?
4. Четвъртата стъпка е да променим убежденията си. Няма област от нашия живот, за която да нямаме изградени свои убеждения и догадки, много от които възникват още в ранно детство и които поддържаме през целия си живот. Веднъж приели ги, рядко се усъмняваме във вече оформилите се възгледи. Разбира се, че ги считаме за верни, иначе за какво са ни изобщо? Ако мислим, че е трудно да се печелят пари, то е, защото наистина е така. Ако се чувстваме безполезни, това е, защото наистина сме. Ако мислим, че пред нас не се откриват никакви възможности, то значи и това е така. Ще поставим под съмнение и ще огледаме критично практически всеки един аспект от живота си и нас самите, но последното нещо, което ще ни хрумне да оспорим, са нашите убеждения. „Това, в което вярваме, е това, което ни се случва” – казва Джон Кехоу в своята книга „Подсъзнанието може всичко”
Щом подсъзнанието приеме някакво убеждение или идея, независимо дали е вярна или не, то започва методично да изработва мисли, потвърждаващи това убеждение. Да предположим, че вие несъзнателно вярвате, че е трудно да се печелят пари. Повтаряйки си това убеждение, вие го запечатвате в подсъзнанието си. Веднъж запечатано, то ще поражда мисли от рода на: „Никога няма да имам достатъчно пари” и „Просто е невъзможно да успея” и т. н. А когато пред вас се открие възможност за печалба, мислите ви нашепват: „Прекалено е рисковано”, „Защо да се занимавам? Така или иначе нищо няма да излезе” или „Аз съм неудачник, няма смисъл”. Нещо повече, вашият мозък, в който се е вкоренило убеждението, че „е много сложно да се печелят пари”, ще привлича като магнит ситуации, потвърждаващи това твърдение и ще игнорира, дори ще отблъсква ситуациите, доказващи обратното.
Кехоу описва как Вие самият от позитивна личност можете да станете негативна, ако си повтаряте и припомняте негативни моменти от миналото. И казва той, ако това може да стане - то може да стане и обратното - от негативни да станем позитивни. Вземете едно свое положително качество, с което се гордеете и със сигурност притежавате. Може би сте грижовни, любящи и състрадателни към другите. Сега, използвайки спомените си, прегледайте миналото си за моменти, когато не сте били грижовни, когато сте били егоисти, дребнави, нелюбезни и злобни. Концентрирайте се върху някои от тези примери. Сега си представете как всеки ден продължително се фокусирате върху тях. Ден след ден преднамерено преживявате тези епизоди и това ви кара да се чувствате зле. Скоро ще започнете да си повтаряте, че наистина сте дребнави егоисти. Ако продължите с тази практика, вие буквално сами ще се хипнотизирате и ще започнете да вярвате, че сте дребнави егоисти и ще започнете бавно да се превръщате в такива хора. Това убеждение ще стане постигната цел. Аналогично стоят нещата и с негативните ни качества. Ние сме се самопрограмирали, без дори да осъзнаваме как и кога сме го сторили. Чрез повторения и избирателна памет сами сме се хипнотизирали да вярваме, че това „орязано” наше копие сме самите ние. Но вие можете да промените всичко това. Погледнете в себе си и потърсете доказателствата за наличието на всички онези положителни качества, които желаете да притежавате. Изследвайте миналото си точно с тази цел, като не му позволявате да засилва ограниченията ви, а го използвате, за да подсилите качествата, които искате да имате. Постарайте се в това начинание. Използвайте селективността на съзнанието си в своя полза. „Предизвикайте себе си, за да създадете нови, по-позитивни убеждения, дори и да не вярвате напълно в тях. Напомнете си, че вие можете съзнателно да заложите в подсъзнанието си всяка една мисъл, идея или убеждение, които си пожелаете и мозъкът ви ще ги възприеме, при условие че му ги представите с чувство и ги подкрепите с повторение. Мисленето е рожба на навика. Ако сте позволили в мозъка ви да се вкоренят понятия, които ви ограничават, то можете да ги прогоните посредством нови позитивни убеждения, като ги повтаряте дотогава, докато те напълно изместят старите. Така че направете малко умствено почистване. Сменете мебелите и боядисайте стените. Време е да отхвърлите всички онези стари, ограничаващи ви, самоунищожителни убеждения, макар и отглеждани в продължение на много години, и да ги замените с нови.”
|
27 Ноември 06, 21:51
 Коментари (5)
|
|
Психологически изследвания и статии 
